Амазонка (река) – Белият дроб на Земята: Биоразнообразие, заплахи и значение
Слушай аудиото
Инфографика
I. Въведение: Амазонка – Белият дроб на Земята
Амазонка представлява най-голямата тропическа гора и речна система в света, обхващаща приблизително 40% от територията на Южна Америка, което се равнява на над 6,7 милиона квадратни километра.1 Тази огромна екосистема се разпростира в девет държави: Бразилия, Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Френска Гвиана, Гвиана и Суринам, като почти 60% от дъждовната гора се намира в Бразилия.2 В сърцето на този биом тече река Амазонка – най-голямата река в света по обем на водния отток и една от най-дългите, като нейната дължина от около 7100 км от извора ѝ в Перу до Атлантическия океан се оспорва единствено от река Нил.4 Нейният среден отток от 210 000 до 230 000 кубични метра в секунда надвишава комбинирания отток на следващите седем до девет най-големи реки в света.6 Целият басейн на Амазонка обхваща над 6,1 милиона квадратни километра, което представлява 44% от сухоземната площ на южноамериканския континент.6 Тропическите дъждовни гори често са наричани „белите дробове на планетата“, тъй като те абсорбират въглероден диоксид и отделят кислород чрез фотосинтеза.8 Важно е обаче да се разбере, че тази метафора е отчасти подвеждаща по отношение на производството на кислород. Въпреки че горите генерират кислород, те консумират приблизително същото количество чрез дишане и процеси на разлагане.4 По-съществената и критична функция на Амазонка за глобалния климат е нейната роля като огромен въглероден поглътител, абсорбиращ и съхраняващ огромни количества въглероден диоксид.10 Количеството въглероден диоксид, което дъждовната гора абсорбира или произвежда, варира значително в зависимост от годишните климатични промени, което подчертава нейната чувствителност и уязвимост към изменението на климата.9 Амазонка е най-биологично разнообразното място на Земята, дом на милиони видове, много от които все още неописани.1 Тя е от решаващо значение за глобалното регулиране на времето и климата, съхранявайки огромни количества въглерод, които са жизненоважни за стабилизирането на планетарния климат.11 Въпреки това, тази уникална и глобално важна екосистема е под огромен натиск от човешки дейности като обезлесяване, горски пожари и деградация. Тези заплахи рискуват необратими щети и ускоряват глобалната климатична извънредна ситуация, което прави разбирането на нейното значение и уязвимост от първостепенно значение.12
II. Основни характеристики и дефиниции
Амазонската река
Река Амазонка е феномен на природата, отличаваща се с изключителни размери и хидрологично значение. Тя се простира на приблизително 7100 км от извора си в Перу до вливането си в Атлантическия океан на бразилското крайбрежие.6 Нейната ширина варира значително, от 700 метра в горното течение до 10-14 километра в долното течение, а устието ѝ достига внушителните 340 километра.7 Дълбочината ѝ също е забележителна, средно между 15 и 50 метра, достигайки до 150 метра на места като Итакоатиара.7 По отношение на водния отток, Амазонка е ненадмината. Средният ѝ дебит е между 210 000 и 230 000 кубични метра в секунда, което е повече от комбинирания отток на следващите седем до девет най-големи независими реки в света.6 Този огромен обем вода също така транспортира значително количество наноси – между 600 и 800 милиона тона годишно, като по-голямата част от тях произхождат от Андите, предимно чрез подбасейните Солимойнс (62%) и Мадейра (35%).6 Реката допринася за 15-20% от общия речен отток на сладка вода в световните океани, подчертавайки нейната ключова роля в глобалния воден цикъл.3
Амазонската дъждовна гора
Амазонската дъждовна гора доминира централната и източна част на Южна Америка, разположена на изток от планинската верига Анди и простираща се от платото Гвиана на север до Бразилското плато на юг.6 Тя обхваща огромна площ от над 6,1 милиона квадратни километра, като някои оценки достигат до 6,7 милиона квадратни километра, което представлява около 40% от южноамериканския континент.1 По-голямата част от този регион е покрита с тропическа дъждовна гора, характеризираща се с широко вариращи климатични и топографски условия.6 Значението на Амазонската дъждовна гора за глобалния въглероден и воден цикъл е трудно да се надцени. Тя съхранява между 90 и 200 милиарда метрични тона въглерод, като само дърветата ѝ съдържат около 48 милиарда тона въглероден диоксид.1 Ежегодно гората премахва около 1,2 милиарда метрични тона въглерод от атмосферата, изпълнявайки жизненоважна функция като въглероден поглътител.11 По отношение на водния цикъл, Амазонка изпомпва приблизително 7 трилиона тона вода годишно в атмосферата и рециклира между 50% и 75% от годишните валежи обратно в атмосферата.1 Дърветата отделят около 20 милиарда тона вода в атмосферата всеки ден, играейки критична роля в глобалните и регионални въглеродни и водни цикли.2 Този процес създава така наречените „летящи реки“ – масивни въздушни потоци от влага, които влияят на валежите и селскостопанското производство в централна и южна Южна Америка.12
Биоразнообразие
Амазонка е призната за най-биологично разнообразното място на Земята, дом на най-малко 10% от известното световно биоразнообразие.1 Този регион съдържа милиони видове, по-голямата част от които все още не са научно описани.1 Някои райони в Еквадорска Амазонка са считани за най-биологично разнообразните сухоземни зони в света, с повече видове дървета на хектар, отколкото в цяла Северна Америка.11 Разнообразието на региона е изумително, включвайки: • Един на всеки десет известни вида на Земята.1 • Близо 50 000 растителни вида 15, като други данни посочват 40 000 растителни вида.1 • Около 3000 вида сладководни риби 1, или 2400 вида 15, което представлява 13% от всички видове сладководни риби.12 • Повече от 370 вида влечуги.1 • Над 1000 различни вида птици.1 • 9% от световните бозайници, 14% от птиците, 8% от земноводните и 22% от видовете съдови растения.12 Амазонка е убежище за емблематични и застрашени видове като ягуари (над 70% от които живеят в Амазонка), харпийни орли, розови речни делфини, ленивци, черни паякообразни маймуни и отровни жаби.1 От 1999 г. насам са описани над 2000 нови вида растения и гръбначни животни, като средно на всеки два дни се открива нов вид.1 Тази постоянна вълна от открития подчертава колко много от богатството на Амазонка остава неизследвано и колко трагично е, че цели видове могат да изчезнат, преди дори да бъдат открити.2 Таблица 1: Основни характеристики на Амазонка (река и басейн)ХарактеристикаРека АмазонкаАмазонски басейн/Дъждовна гораДължина~7100 км 6–Среден дебит210 000 – 230 000 м³/сек 6–Максимална ширина10-14 км (река), 340 км (устие) 7–Максимална дълбочина150 м 7–Обща площ->6,1 – 6,7 млн. км² 2Процент от Южна Америка-~40% 1Брой държави-9 2Процент от световното биоразнообразие-≥10% 1 Таблица 2: Ключови статистики за биоразнообразието на АмазонкаКатегорияБрой/ПроцентИзточникОбщо видово богатство1 на 10 известни вида на Земята1Растителни видове~40 000 – 50 0001Сладководни рибни видове~2400 – 3000 (13% от световните)1Влечуги>370 вида1Птици>1000 вида (14% от световните)1Бозайници9% от световните видове12Земноводни8% от световните видове12Съдови растения22% от световните видове12Новооткрити видове (от 1999 г.)>2000 (1 нов вид на всеки 2 дни)1
Население
Амазонка е дом на над 40 милиона души, включително между 350 и 500 коренни и етнически групи.1 Тези общности зависят пряко от природата за своето селско стопанство, облекло, традиционни лекарства, храна, подслон и препитание.1 Около 60 от тези коренни групи остават до голяма степен изолирани от външния свят.18 Коренното население има значително влияние и владение върху земята в Амазонка. Те законно притежават повече от една четвърт от Амазонка 11, или около 22% от нейната територия 5, и управляват почти половината от горите в басейна на Амазонка.11 Тази огромна зависимост на човешкото население от екосистемните услуги на Амазонка подчертава, че опазването на региона не е просто екологичен въпрос, а фундаментален проблем за човешкото благосъстояние, продоволствената сигурност и културното оцеляване. Загубата на тези екосистемни услуги би повлияла пряко на поминъка на милиони хора, както в, така и извън басейна, свързвайки екологичното здраве пряко със социалната и икономическа стабилност.12
III. История и развитие
Древни цивилизации и коренно население
Историята на човешкото присъствие в Амазонка е дълбока и сложна. Първите човешки селища в региона се оценяват на между 32 000 и 39 000 години назад 19, като археологически доказателства от Каверна да Педра Пинтада сочат заселване преди поне 11 200 години.18 Предколумбовите популации в Амазонка са били значителни, като някои оценки сочат между 8 и 10 милиона души, или над 8 милиона през 1492 г..18 Тези древни общности са развили начин на живот, който е бил дълбоко интегриран с дъждовната гора. Те активно са оформяли и управлявали ландшафта чрез практики като горско градинарство и създаване на „тера прета“ – изключително плодородна почва.18 Това предполага, че големи части от амазонската дъждовна гора са резултат от вековно човешко управление, а не просто естествено възникнала пустош.18 Предколумбовите коренни народи са оставили трайни екологични наследства, които продължават и до днес, чрез умишлено и неумишлено обогатяване или изчерпване на растителни видове.21 Откритията на големи селища и геоглифи, датиращи между 1 и 1250 г. сл. Хр., допълнително подкрепят съществуването на сложни предколумбови цивилизации, които са имали значително влияние върху екосистемата.18 Това разбиране променя традиционния наратив за Амазонка като девствена пустош, разкривайки я като екосистема, която е еволюирала съвместно с човешките общества в продължение на хилядолетия. То подчертава дълбоката историческа връзка между хората и гората и осигурява основа за разбиране на съвременната роля на коренното население като пазители на гората, предполагайки, че човешкото взаимодействие с природата може да бъде устойчиво и полезно.
Европейско изследване и колонизация
Пристигането на европейците в Амазонка започва през 1500 г. с Винсенте Янес Пинсон, който навлиза в устието на реката, и Педро Алварес Кабрал, който „официално“ открива Бразилия през същата година.22 Първата европейска експедиция по река Амазонка е водена от Франсиско де Ореляна през 1541-42 г., който нарича реката „Амазонас“ след среща с местни жени воини.22 Колонизацията оказва катастрофално въздействие върху коренното население. Тя носи със себе си поробване, войни и нови болести, причинявайки опустошителна 90-95% преждевременна смъртност на коренното население до 1600-те години.20 Това масово обезлюдяване и последващото изоставяне на земи може да са довели до рязко увеличаване на поглъщането на въглерод поради естественото възстановяване на гората.21 По-късно, Амазонският каучуков бум (около 1850-1920 г.) води до значителни колониални въздействия, включително изключително увеличаване на населението в столици като Манаус и Белем и създаване на много нови градове, последвано от изоставяне на земи, когато бумът затихва.21
Модерна история на обезлесяването
През 20-ти век бързо нарастващото население на Бразилия започва да заселва големи райони на Амазонската дъждовна гора, изсичайки земя за дървен материал, създаване на пасища и селско стопанство.24 Между 1970 и 2016 г. горската покривка на бразилска Амазонка намалява от приблизително 1 583 000 квадратни мили до около 1 283 000 квадратни мили, което представлява загуба от около 81% от площта, покрита с гори през 1970 г..24 Въпреки това, през периода 2008-2016 г., темпът на загуба на гори намалява от приблизително 0,4% годишно през 80-те и 90-те години до около 0,1-0,2% годишно, отчасти благодарение на активната намеса на бразилското правителство и спадащите цени на соята.24 За съжаление, тази положителна тенденция е прекъсната. През първата половина на 2019 г. в бразилска Амазонка възникват около 75 000 пожара, което е 85% увеличение спрямо 2018 г., до голяма степен поради политическо насърчаване на изсичането на дървета.24 Общо, през последните 60 години над 13% от Амазонка е обезлесена, площ почти колкото Аляска.11 От 2000 г. насам валежите са намалели в 69% от амазонската гора.1 Според оценки на WWF, 27% от амазонския биом ще остане без дървета до 2030 г., ако настоящият темп на обезлесяване продължи.1 Разбирането на историята на обезлесяването показва, че то не е монолитен, непрекъснат процес, а е силно чувствително към социално-икономически и политически промени. Циклите на „бум и спад“, наблюдавани в миналото (като каучуковия бум), се повтарят в съвременните модели на обезлесяване, движени от икономически стимули (дървен материал, добитък, соя), нарастване на населението, бедност и правителствени политики.16 Тази динамика подчертава необходимостта от промени в политиката, икономически алтернативи и засилено управление, за да се справим с основните причини за деградацията, а не само със симптомите. Таблица 3: Хронология на ключови събития в историята на АмазонкаПериодСъбитие/ВъздействиеИзточник**Преди 39 000 – 11 200 г.**Първи човешки селища в Амазонка, оформяне на гората чрез управление.**181492 г.**Предколумбово население от над 8 милиона души.**181500 г.**Европейско пристигане (Пинсон, Кабрал).**221541-42 г.**Първа европейска експедиция по река Амазонка (Ореляна).**221600-те г.**Масово измиране на коренното население (90-95%) поради болести, войни, поробване.**20~1850-1920 г.**Амазонски каучуков бум: значително увеличаване на населението, създаване на градове, последвано от изоставяне на земи.**21От 1970 г.**Мащабно обезлесяване, движено от разселване, дърводобив, животновъдство, земеделие.**242008-2016 г.**Намаляване на темповете на обезлесяване поради усилия за опазване и правителствена намеса.**242019 г.**Рязък скок на горските пожари, свързан с политическо насърчаване на изсичането на дървета.**24От 2000 г.**Намаляване на валежите в 69% от амазонската гора.1
IV. Значение и въздействие
Глобално климатично регулиране
Амазонка е от решаващо значение в борбата срещу изменението на климата.10 Тя регулира и помага за стабилизирането на климата на планетата.12 Като основен въглероден поглътител, тя абсорбира около 1,2 милиарда метрични тона въглерод от атмосферата годишно, извършвайки голяма част от „тежката работа“ в глобалната абсорбция на въглерод.11 Въпреки това, загубата и деградацията на горите водят до увеличени въглеродни емисии. Тревожно е, че през последните десетилетия източната част на Амазонка за първи път е излъчила повече въглероден диоксид, отколкото е абсорбирала, превръщайки се от въглероден поглътител във въглероден източник.4 Тази промяна се дължи на комбинация от горски пожари, изменение на климата и дейности, свързани със земеползването, особено селско стопанство и животновъдство, които са довели до 30% загуба на гори в този район.10 Ако загубата на гори продължи с настоящите темпове, регионът може да загуби способността си да абсорбира и съхранява въглерод, превръщайки се в нетен източник на емисии.11 Тази промяна от въглероден поглътител към източник е опасно явление с дълбоки глобални климатични последици. Унищожаването на дъждовните гори не само добавя въглероден диоксид в атмосферата, но и създава „обратна връзка“, при която увеличеното обезлесяване причинява повишаване на температурите и намаляване на валежите. Това от своя страна води до изсъхване на горите и повишен риск от горски пожари, засилвайки цикъла на унищожение.2 Загубата на Амазонка би променила драстично климата на Южна Америка, влошавайки продоволствената сигурност, засилвайки изменението на климата и в крайна сметка засягайки цялата планета.12
Екологично значение
Освен ролята си в климатичното регулиране, Амазонка има несравнимо екологично значение. Тя е глобална гореща точка на биоразнообразието, както е подробно описано по-рано, съдържаща най-малко 10% от известните видове на Земята.1 Гората играе ключова роля в регулирането на водния цикъл. Дърветата на Амазонка рециклират между 50% и 75% от годишните валежи обратно в атмосферата.1 Този процес създава масивни въздушни потоци от влага, известни като „летящи реки“, които транспортират влага през континента, влияейки на валежите далеч извън басейна на Амазонка.1 Това хидро-климатично влияние на Амазонка е като континентален спасителен пояс, тъй като тези „летящи реки“ са от съществено значение за селското стопанство и водните ресурси в други южноамерикански региони, включително Аржентина, Парагвай, Уругвай и южна Бразилия.12 Това показва, че екологичното значение на Амазонка се простира далеч извън нейните физически граници, свързвайки здравето ѝ пряко със селскостопанската производителност и водната сигурност на целия континент. Амазонка предоставя и други жизненоважни екосистемни услуги, като филтриране на прясна вода и осигуряване на чист въздух – услуги, които други климатични решения не предлагат.11 По отношение на здравето на почвата, дърветата и растенията допринасят за по-голямата част от хранителните вещества в дъждовната гора. Без тях ерозията на почвата се ускорява и съдържанието на хранителни вещества намалява, което води до намаляване на плодородието на почвата и компрометиране на жизненоважните екологични функции на гората.16
Социално-икономическо въздействие
Амазонка е не просто природна екосистема, а жизнено важен дом и източник на препитание за милиони хора. Над 40 милиона души, включително 2,2 милиона коренни жители, наричат Амазонка свой дом и разчитат на нейните ресурси за своето препитание, храна, подслон и традиционни лекарства.1 Регионът е богато хранилище на човешка история и наследствена култура, като хората са живели там повече от 12 000 години, развивайки начин на живот, който е дълбоко интегриран с дъждовната гора.12 Продоволствената сигурност в голяма част от Южна Америка е пряко свързана със здравето на Амазонка. „Летящите реки“, генерирани от гората, осигуряват необходимите условия за селско стопанство в обширни райони на континента.12 На местно ниво, басейнът на река Амазонка е фундаментален за милиони хора, които разчитат на нейните водни пътища за риба и други ресурси.12 Въпреки тази зависимост, регионът е изправен пред значителни социално-икономически предизвикателства. Вкоренената бедност и липсата на възможности водят до миграция към амазонската граница, подхранвайки неформални икономики, които често включват неустойчиви практики като малки ферми и незаконна сеч или добив.28 Неравенството ограничава способността на правителствата да смекчават бедността и да предоставят алтернативи.28 Местните общности, които са най-пряко зависими от Амазонка, са и най-уязвими. Те често са жертви на насилие; 40% от защитниците на околната среда, убити между 2015-2019 г., са принадлежали към коренни групи, често поради спорове за добив, селско стопанство, изграждане на язовири и сеч.20 Това подчертава, че усилията за опазване трябва да отчитат човешкото измерение. Не става въпрос само за защита на дърветата, но и за справяне с основните социално-икономически натиски, които принуждават общностите към неустойчиви практики. Уязвимостта на коренните защитници допълнително подчертава човешката цена на унищожаването на околната среда и необходимостта от справедливост и подходи, основани на правата, в опазването.
V. Ключови аспекти и детайли
Статистика за обезлесяването и деградацията
Амазонската дъждовна гора е подложена на безпрецедентен натиск, водещ до значително обезлесяване и деградация. Приблизително 17% от амазонските гори вече са превърнати в други употреби, а допълнителни 17% са деградирали.2 Други оценки показват, че над 13% от гората е обезлесена през последните 60 години 11, а около 20% е унищожена през последните 50 години.13 В бразилска Амазонка, между 1985 и 2022 г., повече от 71 милиона хектара дъждовна гора – площ, по-голяма от Испания, Португалия и Ирландия взети заедно – са били изгорени или изсечени, което представлява 15% от общата територия на бразилска Амазонка и 81% от регионалното обезлесяване.29 Основните двигатели на това обезлесяване са многобройни и взаимосвързани: • Животновъдство: Това е причина номер едно за обезлесяването, като представлява приблизително 80% от обезлесяването в бразилска Амазонка.4 Над 800 милиона дървета са изгубени само за шест години, предимно поради необходимостта от разчистване на земя за отглеждане на добитък в подкрепа на глобалния износ на говеждо месо.13 Животновъдството сега заема около 70% от обезлесената земя.16 • Селско стопанство: Нарастващото глобално търсене на хранителни продукти, особено месо и соя (която се използва предимно за фураж за добитък), поддържа неустойчиви селскостопански практики, водещи до широко разчистване на гори.2 • Незаконна сеч и заграбване на земи: Тези дейности са значителни двигатели на обезлесяването, често изострени от слабото прилагане на законите. Тревожно е, че 30% от обществените гори в Амазонка сега са незаконно завзети.15 • Развитие на инфраструктурата: Проекти като изграждане на пътища, язовири и разширяване на градски райони улесняват достъпа до отдалечени горски райони, което води до по-нататъшно обезлесяване и нарастване на населението.2 • Добив: Незаконният добив на злато и други добивни индустрии опустошават обширни райони, тровят реки и убиват растения и животни за километри наоколо.15
Феноменът „от въглероден поглътител към източник“
Един от най-тревожните аспекти на деградацията на Амазонка е феноменът, при който части от дъждовната гора са се превърнали от въглероден поглътител във въглероден източник. През последните десетилетия източната част на Амазонка за първи път е излъчила повече въглероден диоксид, отколкото е абсорбирала.4 Това се дължи на комбинация от горски пожари, изменение на климата и дейности, свързани със земеползването, особено селско стопанство и животновъдство, които са довели до 30% загуба на гори в този район.10 Унищожаването на дъждовните гори добавя въглероден диоксид в атмосферата и създава опасна „обратна връзка“. При нея увеличеното обезлесяване причинява повишаване на температурите и намаляване на валежите, което от своя страна води до изсъхване на тропическите гори и увеличава риска от горски пожари.2 Този цикъл на унищожение застрашава способността на Амазонка да функционира като жизненоважен регулатор на климата.
Горски пожари
Горските пожари са основна заплаха за Амазонка, като повечето от тях са причинени от човека. Те често са умишлено запалени за разчистване на земя за производство на говеждо месо и други селскостопански дейности, тъй като високата влажност и обилните валежи правят естествените пожари сравнително редки в дъждовната гора.4 Тези пожари освобождават огромни количества съхранен въглероден диоксид обратно в атмосферата, унищожават екосистеми и оказват сериозно въздействие върху качеството на въздуха и човешкото здраве.13 Проблемът се изостря от глобалното затопляне и свързаните с изменението на климата суши, които създават по-сухи условия, правейки гората по-податлива на горене. Този цикъл на унищожение рискува да превърне влажния и влажен климат на дъждовната гора в суха, саваноподобна среда, която е още по-податлива на пожари.10
Роля на коренното население
Коренното население играе централна роля в опазването на Амазонка. Те законно притежават повече от една четвърт 11, или 22% 5, от Амазонка и управляват почти половината от горите в басейна на Амазонка.11 Проучванията постоянно показват, че районите под сигурно управление на коренното население обикновено са по-добре защитени и по-добре управлявани от тези под държавен контрол.11 Тези общности живеят в хармония с дъждовната гора от хиляди години, култивирайки дълбоко разбиране и уважение към своите предци и действайки като нейни защитници.4 Техните територии често съдържат много от най-добре запазените райони на Амазонка.5 Това показва, че овластяването на коренните общности чрез сигурни права върху земята не е просто въпрос на социална справедливост, но и изключително ефективна, основана на доказателства стратегия за защита на горите. Тя свързва социалната справедливост пряко с резултатите от опазването. Въпреки това, коренното население е изправено пред нарастващи предизвикателства. Те се сблъскват с по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления, като наводнения, суши и горски пожари.4 Освен това, те често са жертви на насилие; 40% от защитниците на околната среда, убити между 2015-2019 г., са принадлежали към коренни групи, особено в Бразилия, където от 2009 г. насам са регистрирани над 300 смъртни случая, свързани със земни конфликти.4 Тези предизвикателства подчертават спешността на подкрепата на техните права и устойчивост. Таблица 4: Основни заплахи за Амазонка и тяхното въздействиеЗаплахаОсновни причини/ХарактеристикиВъздействие върху Амазонка и планетатаИзточникОбезлесяванеПревръщане на гори в други употреби (17% изгубени, 17% деградирали; 13-20% общо).Загуба на биоразнообразие, емисии на въглерод, деградация на почвата, нарушаване на водния цикъл, загуба на поминък.2ЖивотновъдствоПричина №1 за обезлесяването (~80% в бразилска Амазонка); 800 млн. дървета изгубени за говеждо месо.Мащабно разчистване на земя, емисии на CO2 (340 млн. тона/год.), деградация на почвата.4Селско стопанствоНарастващо глобално търсене на соя (фураж) и палмово масло.Допълнително разчистване на гори, нарушаване на екосистеми.2Незаконна сеч и заграбване на земяСлабо прилагане на законите; 30% от обществените гори незаконно завзети.Унищожаване на природата, нерегулирана експлоатация, конфликти.15Инфраструктурни проектиПътища, язовири, градско развитие.Улесняват достъпа до отдалечени райони, водещи до по-нататъшно обезлесяване и нарастване на населението; нарушават речната свързаност.**2Добив (злато)**Незаконни добивни индустрии.Опустошават райони, тровят реки, убиват растения и животни.15Горски пожариПредимно причинени от човека (за разчистване на земя); изострени от суши и изменение на климата.Освобождаване на огромни количества съхранен CO2, унищожаване на екосистеми, влошаване на качеството на въздуха, риск от превръщане в савана.4Изменение на климатаПовишаване на температурите, намаляване на валежите, екстремни суши.Нарушава хидрологичния цикъл, води до повече суши и пожари, ускорява прехода от въглероден поглътител към източник, заплашва точката на пречупване.**1Феномен „от въглероден поглътител към източник“**Източната Амазонка вече излъчва повече CO2, отколкото абсорбира.Ускорява глобалното затопляне, влошава климатичната криза, намалява способността на планетата да регулира CO2.4Загуба на биоразнообразиеДиректно следствие от обезлесяването и деградацията.Нарушава екосистемата, застрашава уникални видове, намалява екосистемните услуги.1Деградация на почватаЗагуба на дървета и растителност.Ускорява ерозията, намалява хранителните вещества, намалява плодородието на почвата.16Загуба на поминъкУнищожаване на природни ресурси.Разселване на милиони хора, загуба на традиционни знания, продоволствена несигурност.**12Риск от „точка на пречупване“**Комбинация от всички заплахи, водеща до необратимо влошаване.Катастрофален колапс на гората, превръщане в савана, невъзможност за възстановяване, ускорена глобална климатична извънредна ситуация.13
VI. Любопитни факти и развенчани митове
Развенчаване на мита за „белите дробове на Земята“ (кислород vs. въглерод)
Един от най-разпространените митове за Амазонската дъждовна гора е, че тя е основният производител на кислород за света, действайки като „белите дробове на Земята“ предимно чрез отделяне на кислород.4 Въпреки че е вярно, че дъждовните гори произвеждат кислород чрез фотосинтеза, те консумират приблизително същото количество кислород чрез дишане на растенията и разлагане на органична материя. Това означава, че нетният принос на Амазонка към общото производство на кислород в атмосферата е минимален.4 По-съществената и критична роля на Амазонка за глобалния климат е нейната функция като жизненоважен въглероден поглътител. Гората абсорбира огромни количества въглероден диоксид от атмосферата и съхранява въглерода в своите листа, стъбла и корени.10 Количеството CO2, което гората абсорбира или произвежда, варира изключително много в зависимост от годишните климатични промени, което показва нейната уязвимост.9 Коригирането на това често срещано погрешно схващане е от решаващо значение за точното научно разбиране и за насочване на усилията за опазване към най-важните климатични услуги, които Амазонка предоставя.
Други често срещани заблуди и интересни, малко известни факти
• Мит: Амазонската дъждовна гора се намира само в Бразилия. ◦ Факт: Въпреки че Бразилия съдържа около 60% от Амазонка, дъждовната гора се простира в осем други държави и една отвъдморска територия в Южна Америка: Перу, Колумбия, Боливия, Венецуела, Гвиана, Еквадор, Суринам и Френска Гвиана.4 Това прави опазването ѝ уникално предизвикателство, изискващо международно сътрудничество. • Мит: Амазонка е изцяло гъста и непроходима дъждовна гора. ◦ Факт: Докато има части от дъждовната гора, които са гъсти и неизследвани, по поречията на реките има голям брой градове и общности с обширни разчистени площи. Тези разчистени зони осигуряват места за домове, училища, летища и други сгради.30 Голяма част от Амазонка остава неизследвана, което предполага съществуването на неоткрити общности и видове.30 • Мит: Амазонка е пълна с опасни животни и пирани, които ще ви изядат. ◦ Факт: Въпреки че в Амазонка има опасни същества като ягуари, анаконди и крокодили, срещите с тях са изключително редки за посетителите. Животните обикновено избягват хората, освен ако не бъдат провокирани.30 Пираните, въпреки острите си зъби, са сравнително малки риби и обикновено не са заплаха за хората, освен ако не са привлечени от кръв или храна.30 Всъщност, има части от реката, където може да се плува безопасно.30 • Мит: Река Амазонка е основният транспортен гръбнак на дъждовната гора. ◦ Факт: Река Амазонка е изключително широка и има силни течения и големи вълни, което я прави трудна за използване от малки лодки с малки двигатели. Вместо това, многобройните по-малки реки и притоци, които се отделят от Амазонка, са силно използвани за транспортиране на стоки и хора в района. Общностите са разположени по тези речни брегове, а на някои места има дори плаващи къщи, магазини и бензиностанции.30 • Мит: Комарите в Амазонка са непоносими. ◦ Факт: Въпреки че комари има, особено в дълбоката дъждовна гора, те не са толкова много, колкото мнозина очакват в разчистени райони, около водата и в общностите. През нощта са повече, но не повече от типична среда с висока влажност. С подходящ репелент те не представляват сериозен проблем.30 • Мит: За посещение на Амазонка са необходими специализирани дрехи и оборудване. ◦ Факт: Специализирани дрехи и оборудване са необходими само при преходи през гъстата джунгла. В общности, градове или по поречието на реките, където климатът е много горещ и влажен, тези дрехи не са необходими. Всъщност, дрехите остават влажни и не изсъхват лесно поради високата влажност.30
VII. Бъдеще и тенденции: Предизвикателства и решения
Точка на пречупване на Амазонка
Амазонската дъждовна гора е изправена пред сериозна опасност от достигане на „точка на пречупване“ – критичен праг, при който малко смущение може да причини рязка промяна в състоянието на екосистемата, ускорена от възможни обратни връзки.29 Тази точка на пречупване сигнализира за момента, в който едно продължаващо напрежение или поредица от напрежения най-накрая преодоляват устойчивостта и инициират фундаментална трансформация или унищожаване на съществуващото състояние на нещата.29 Учените изчисляват, че тази точка може да бъде достигната при обезлесяване на между 20% и 25% от гората или при повишаване на средните глобални температури с 2 до 4°C.3 Вече има признаци за загуба на устойчивост в големи части от Амазонка, особено в източната ѝ част, която вече е започнала да излъчва повече въглероден диоксид, отколкото абсорбира.10 Последствията от достигането на тази точка на пречупване биха били катастрофални. Дъждовната гора може постепенно да се превърне в суха савана, което би довело до масова загуба на дървета и катастрофален горски колапс.13 Това би ускорило глобалната климатична извънредна ситуация, тъй като би освободило милиарди тонове въглероден диоксид, би увеличило екстремните метеорологични явления като суши и наводнения, би застрашило глобалните доставки на храна и би довело до значителна загуба на биоразнообразие.13 Взаимодействието между изменението на климата и други антропогенни фактори създава отрицателна обратна връзка, която изсушава дъждовната гора, водеща до още повече суши, горски пожари и по-дълги сухи сезони.10
Усилия за опазване и бъдещи стратегии
Въпреки сериозните заплахи, възстановяването на Амазонка е постижимо с колективна подкрепа и целенасочени усилия. Съществуват множество инициативи на международно, правителствено и неправителствено ниво: • Международни споразумения: Организацията на Договора за сътрудничество в Амазонка (ACTO), формирана от осемте амазонски държави през 1995 г. (с постоянно седалище от 2003 г.), работи за насърчаване на хармоничното и устойчиво развитие на амазонските територии, като изгражда синергии между правителства, многостранни организации и гражданско общество.31 • Програми на НПО и правителства: ◦ Програмата за защитени зони в региона на Амазонка (ARPA), стартирана от бразилското правителство през 2002 г. с подкрепата на WWF и други партньори, има за цел да защити над 150 милиона акра дъждовна гора. Между 2008 и 2020 г. защитените зони, подкрепени от ARPA, са предотвратили обезлесяване на 1000 квадратни мили, еквивалентно на 104 милиона тона избегнати емисии на CO2.15 ◦ Амазонският фонд, стартиран от бразилското правителство през 2008 г., канализира международни дарения в проекти за предотвратяване на обезлесяването, насърчаване на устойчиво използване на горите и подкрепа на мониторинга на околната среда. До момента той е набрал над 1,4 милиарда долара.32 ◦ Conservation International си поставя за цел да опази 80% от гората до 2025 г., като същевременно подобри благосъстоянието на хората в региона.3 • Стратегии за опазване: ◦ Засаждане и възстановяване на деградирали райони: Използват се както научни методи, така и традиционни знания на коренното население за възстановяване на екосистеми. Проекти като този на MORFO във Френска Гвиана показват успешно възстановяване на големи площи.32 ◦ Укрепване на правната защита: Работи се за подобряване на прилагането на законите и борба с незаконната сеч и заграбването на земи.15 ◦ Насърчаване на коренни агролесовъдни системи: Тези системи насърчават устойчиво използване на растителността на дъждовната гора, като съчетават отглеждането на различни култури и дървета в един и същ парцел земя.32 ◦ Подкрепа на устойчив и местно ръководен екотуризъм: Екотуризмът може да осигури икономически ползи за местните общности, стимулирайки опазването на гората вместо разрушителни дейности.32
Ролята на международното сътрудничество и технологиите
Бъдещето на Амазонка е тясно свързано с международното сътрудничество и прилагането на съвременни технологии. Пряката заплаха от обезлесяване и деградация е силно преплетена с индиректното предизвикателство от регионални суши, предизвикани от глобалното изменение на климата.25 Разширяването на биогоривата също представлява потенциална заплаха.25 Освен това, неравенството и неформалните икономики в региона продължават да подхранват неустойчиви практики.28 Технологии като дронове, сателитни изображения и изкуствен интелект стават все по-важни за откриване на незаконно обезлесяване, мониторинг на промените в горската покривка и подкрепа на инициативи за възстановяване.32 Тези инструменти позволяват по-бърза и по-ефективна реакция на заплахите. Защитата и опазването на Амазонка изискват повече от просто осъзнаване – те изискват действие. Това включва застъпничество за правата на коренното и традиционното население, подкрепа на политики, които защитават горите, и оказване на натиск върху лидерите за финансиране на опазването. Потребителите могат да променят своите модели на потребление и да отказват да купуват продукти, които водят до обезлесяване. Даренията за доверени неправителствени организации, работещи на терен по залесяване, агролесовъдство и права върху земята, също са от съществено значение.
Заключение
Амазонка, често наричана „белите дробове на Земята“, е много повече от просто обширна гора или река. Тя е сложна, взаимосвързана система, която играе незаменима роля за глобалния климат, биоразнообразието и благосъстоянието на милиони хора. Нейната способност да абсорбира огромни количества въглероден диоксид и да регулира водния цикъл чрез „летящите реки“ я прави критичен фактор в борбата с изменението на климата и поддържането на живота в Южна Америка и извън нея. Въпреки това, Амазонка е изправена пред безпрецедентни заплахи, движени предимно от човешка дейност – обезлесяване за животновъдство и земеделие, незаконна сеч, добив, инфраструктурни проекти и горски пожари. Тези натиски тласкат екосистемата към опасна „точка на пречупване“, където необратими промени, като превръщането на дъждовната гора в савана, могат да имат катастрофални последици за планетата. Преходът на части от Амазонка от въглероден поглътител към въглероден източник е тревожен сигнал за спешността на ситуацията. Опазването на Амазонка изисква многостранен подход, който признава и подкрепя централната роля на коренното население като доказани пазители на гората. Той включва засилване на правната защита, насърчаване на устойчиви икономически практики като агролесовъдство и екотуризъм, използване на модерни технологии за мониторинг и възстановяване, и осигуряване на адекватно международно финансиране. Бъдещето на Амазонка, а с това и здравето на нашата планета, зависи от незабавни и съгласувани действия от страна на правителствата, индустриите, общностите и отделните граждани по целия свят.
