Пожарите в България – Национален проблем: Превенция, реакция и ролята на обществото

Слушай аудиото

Инфографика

Въведение

Горските пожари представляват една от най-сериозните и нарастващи заплахи за българската природа, икономика и общество. Те водят до значителна загуба на биоразнообразие, изчерпване на ресурси, увреждане на екосистеми и инфраструктура, а за съжаление, в някои случаи причиняват и погубени човешки животи. Мащабът и интензивността на тези бедствия се увеличават през последните години, засягайки дори райони, които традиционно не са били характеризирани с висок риск от пожари.  

Настоящият доклад цели да предостави задълбочен анализ на проблема с горските пожари в България. Той обхваща техните основни характеристики, историческо развитие, многостранно въздействие, съществуващи мерки за превенция и реакция, както и бъдещи тенденции и ключовата роля на обществото. Събраната информация е структурирана така, че да послужи като основа за създаване на подробна интерактивна инфографика, която да повиши обществената информираност и да подпомогне по-ефективни действия.

Ефективното справяне с горските пожари изисква комплексен подход. Този подход включва засилени превантивни мерки, бърза и координирана реакция на институциите, и активното участие на обществото чрез информираност и отговорно поведение. Разбирането на тези взаимосвързани елементи е от съществено значение за изграждането на устойчива система за защита от пожари.  

1. Основни характеристики и дефиниции на горските пожари

Горският пожар се дефинира като неконтролируем процес на горене на растителност, който унищожава големи площи земя. Тези бедствия могат да бъдат предизвикани от естествени явления като мълнии, но много по-често са резултат от човешка небрежност или умишлен палеж. Пожарите често горят в продължение на дни или дори седмици, унищожавайки цялата гора и почти цялата органична материя в нея. В зависимост от вида на горящата растителност и мястото на горене, те могат да бъдат класифицирани като тревни, торфени или храстови пожари.  

Видове горски пожари

Горските пожари се класифицират основно в няколко категории според начина им на разпространение и засегнатата растителност:

• Приземни пожари: Те горят по-бавно и с по-ниска температура, обхващайки тревите, храстите и окапалата шума около дърветата. Гасенето им обикновено се извършва с вода, лопати, тупалки и други подобни средства.  
• Коронни пожари: Тези пожари обхващат короните на дърветата, разпространявайки се по върховете на растителността.  
• Върхови пожари: При върховите пожари гори само върхът на дървото. Те се разпространяват с изключително голяма скорост и висока температура, което ги прави много трудни за гасене. Често при тях се образуват огнени вихри, известни като огнено торнадо. Гасенето на върхови пожари изисква мащабни усилия, включително прокарване на горски просеки и траншеи, използване на насрещен огън, както и въздушна подкрепа със самолети и вода.  

Таблица 1 представя обобщение на видовете горски пожари и основните методи за тяхното гасене.

Таблица 1: Видове горски пожари и методи за гасене

Вид пожар	Характеристики	Методи за гасене
Приземен	Гори бавно, ниска температура; обхваща треви, храсти, шума.	Вода, лопати, тупалки.
Коронен	Обхваща короните на дърветата.	Просеки, траншеи, насрещен огън, самолети и вода.
Върхов	Гори само върховете на дърветата; голяма скорост, висока температура; често образува огнени вихри.	Просеки, траншеи, насрещен огън, самолети и вода.

Експортиране в Таблици

Основни причини за възникване

Анализът на горските пожари в България разкрива, че преобладаващата част от тях са причинени от човешка дейност. Над 90% от горските пожари в страната са резултат от човешка намеса – било то преднамерена или поради небрежност. Този факт подчертава, че проблемът с горските пожари в България е до голяма степен проблем, свързан с човешкото поведение, а не предимно с природни явления. Това означава, че усилията за превенция, които са насочени към промяна на човешките навици и повишаване на отговорността, са от първостепенно значение за намаляване на броя и мащаба на тези бедствия.  

Според доклад на Европейската информационна система за горски пожари (ЕИСГП) за 2022 г., основните причини за горските пожари в България се разпределят, както следва:

Таблица 2: Основни причини за горски пожари в България (2022 г.)

Причина	Брой пожари (2022 г.)	Процент (2022 г.)
По небрежност	321	62%
Поради палеж	16	3%
По естествени причини	21	4%
По неизвестна причина	158	31%
Общо	516	100%

Експортиране в Таблици

Както е видно от данните, небрежността е основният фактор, отговорен за по-голямата част от пожарите. Това включва действия като палене на стърнища и растителни остатъци, изхвърляне на фасове, невнимателно боравене с открит огън и технически неизправности на селскостопанска или горска техника. Умишленият палеж, макар и по-малък процент, също допринася за проблема. Само малка част от пожарите (2-4%) се дължат на естествени причини, най-често мълнии. Значителният дял на пожарите с неизвестна причина също представлява предизвикателство за ефективното таргетиране на превантивните мерки.  

Фактори, влияещи върху разпространението и интензивността

Разрушителната сила на горските пожари е феноменална и зависи от сложен комплекс от фактори, които взаимодействат помежду си. Разбирането на тези фактори е от съществено значение за прогнозирането на поведението на пожарите и за планирането на ефективни стратегии за борба с тях.  

• Вид на растителността (гориво): Видът на растителността е най-важната променлива при прогнозирането на горски пожари. Пожарите се разпространяват по-бързо в гъста и суха растителност, като суха трева, листа, борови иглички и храсти. Растителност с високо съдържание на масла и смоли също ускорява разпространението на огъня. Обратно, дърветата с високо съдържание на влага могат да забавят разпространението на пожарите.  
• Вятър: Ветровете играят критична роля, тъй като определят или променят посоката на пожара, пренасяйки пламъците и искрите към нови области с гориво. Те също така осигуряват постоянен приток на свеж кислород, което е ключова съставка за поддържане и ускоряване на горенето.  
• Наклон: Дивите пожари обикновено се движат по-бързо нагоре по склон, отколкото надолу. Колкото по-стръмен е склонът, толкова по-бързо се разпространяват, тъй като по-стръмните склонове често имат по-голямо количество гориво и вятърното въздействие е по-агресивно.  
• Температура: При по-високи температури влагата от горивото обикновено се абсорбира, което го прави по-лесно запалимо. Ето защо районите с много слънце и високи температури са по-податливи на пожари, тъй като горивото в тях е сухо.  
• Влажност: Горивата на места с висока влажност и много валежи обикновено са влажни и мокри. Влажността представлява количеството водна пара във въздуха; колкото по-висока е тя, толкова по-влажни са горивата и по-малко вероятно е да се запалят.  
• Сезони: Въпреки че пиковите периоди на горските пожари традиционно са пролетта и лятото, данните за България показват удължаване на пожароопасния сезон. Пожари вече се наблюдават и в късна есен, дори през зимните месеци, което потвърждава наличието на постоянен риск от възникване на горски пожари през цялата година. Тази промяна в сезонността на пожарите е значителен показател за променящите се климатични условия и изисква преосмисляне на традиционните стратегии за готовност и реакция. Необходимо е преминаване от сезонна към целогодишна бдителност в разпределението на ресурсите и обучението на персонала.  

2. История и развитие на горските пожари в България

Горските пожари в България през последните години стават по-чести, по-мащабни и по-интензивни, възниквайки дори в райони, в които преди не са били характерни. Тази тенденция представлява сериозно предизвикателство за опазването на природата и устойчивото управление на горските ресурси.  

Мащаб и тенденции през последните години

Въпреки че общият брой на пожарите не винаги показва значителна тенденция за увеличение за по-дълъг период, площта на изгорените земи е тревожна и през последните години се наблюдава увеличение. Това наблюдение разкрива един парадокс: докато броят на инцидентите може да не нараства драстично, всеки отделен пожар става все по-опустошителен. Това може да се дължи на комбинация от фактори, включително по-сухи условия, по-голямо натрупване на горивна маса и по-трудни за контрол върхови пожари, които се разпространяват бързо и интензивно. Този факт подчертава, че ефективността на превенцията и бързата реакция са още по-критични, тъй като всяко възникнало огнище има потенциала да причини много по-големи щети.  

Хронология на значими събития и периоди

За периода от 2010 до 2024 г. в България са регистрирани над 7 000 горски пожара, които са обхванали над 1.1 милиона декара горски територии. Тази статистика дава представа за мащаба на проблема през последното десетилетие и половина.  

Таблица 3: Статистика на горските пожари в България (2010-2024)

Година	Брой пожари	Опожарена площ (дка)
2010	Не е посочено	Не е посочено
2011	635	68 830
2012	876	127 300
2013	408	33 140
2014	151	9 160
2015	429	43 130
2016	583	63 390
2017	513	45 690
2018	Не е посочено	Не е посочено
2019	Много пожари	Не е посочено
2020	Не е посочено	Не е посочено
2021	349	31 500
2022	516	81 000
2023	448	64 000
2024	~600	~171 160

Забележка: Данните за 2010 г. и някои други години не са конкретизирани в предоставените източници. Общата площ за 2010-2024 г. е над 1.1 млн. дка , а броят на пожарите е над 7000.  

Таблица 4: Най-големи горски пожари в България (Исторически преглед)

Година	Брой пожари	Опожарена площ (хектара/дка)	Забележки
2000	1710	57 406 ха (574 060 дка)	Една от най-лошите години в историята на българските гори.
2007	1479	43 000 ха (430 000 дка)	Една от най-лошите години в историята на българските гори.
2024	~600	~171 160 дка	Опожарена най-голяма площ за периода 2010-2024 г.. България е на второ място в ЕС по брой пожари. Определена като вероятно най-лошата година за българските гори.

През 2024 г. е опожарена най-голяма площ за последните 15 години – около 171 160 дка. Тази година е определена като вероятно най-лошата за българските гори , като България заема второ място в Европейския съюз по брой пожари.  

Засегнати райони и видове гори

През периода 2010-2024 г. огнените бедствия са засегнали най-вече дъбови (Quercus sp.) и борови (Pinus sp.) гори. Тази тенденция съответства на факта, че повечето от пожарите възникват в низините, където естествената горска растителност е доминирана от дъбове, но има и висок процент борови култури.  

През 2024 г. особено засегнати са районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар. Тази географска концентрация на риска не е случайна, а е пряко свързана с вида на растителността и климатичните условия в тези области. Боровите и дъбовите гори, особено в низинните райони, могат да натрупват по-голямо количество запалима биомаса или да бъдат по-податливи на възпламеняване от човешка дейност в по-достъпни зони. Това означава, че усилията за превенция и управление на риска трябва да бъдат насочени към тези специфични високорискови географски области и към управлението на тези конкретни видове горски масиви. Въпреки че информацията за растителното покритие е ключова, съществува ограничение в детайлността на наличните данни, което не винаги позволява прецизно разграничаване между по-податливи и по-малко податливи иглолистни и широколистни гори. Подобреното картиране на растителността би било от голяма полза за по-точното моделиране на риска.  

3. Значение и въздействие на горските пожари

Въздействието на горските пожари е многостранно и обхваща екологични, икономически, социални и здравни аспекти. Разрушителната сила на тези бедствия е феноменална, тъй като гората е цяла екосистема, и при пожар всички форми на живот в нея могат да изчезнат.  

Екологично въздействие

Горските пожари са една от най-сериозните заплахи за българската природа, водещи до трайна загуба на биоразнообразие, изчерпване на ресурси и увреждане на екосистеми, включително унищожаване на уникални находища на редки и защитени видове.  

• Ерозия на почвите: Пожарите повишават температурата на почвата до над 900°C, унищожавайки почти всичките ѝ органични качества. Това води до интензивна ерозия на почвата, което е сериозен проблем за нейните функции и за качеството на прясната вода, тъй като хранителни вещества и пестициди могат да преминат във водните басейни. Процесите на възстановяване на почвата могат да отнемат десетилетия, а в някои случаи са необратими.  
• Замърсяване на въздуха и водата: Въздухът и водата се замърсяват значително след пожар. Димът съдържа опасна смес от прахови частици (особено фини частици PM2.5), въглероден диоксид, въглероден оксид, метан и различни органични газове, които влияят пряко на качеството на въздуха в засегнатите и съседни райони.  
• Нарушаване на хидрологичния и топлинен баланс: Пожарите променят водния отток и нарушават естествения топлинен и воден баланс на екосистемите, което може да има дългосрочни последици за климата и водните ресурси в региона.  

Икономическо въздействие

Икономическите щети от горските пожари са значителни и многоаспектни.

• Преки щети: Щетите върху горските територии и инфраструктура, причинени от горски пожари в периода 2010–2024 г., се оценяват като значителни. Само през 2024 г. преките щети възлизат на почти 8.4 милиона лева.  
• Влияние върху селското стопанство и туризма: Пожарите намаляват продуктивността на земеделските земи и водят до загуба на привлекателни места за туризъм, което засяга местната икономика.  
• Необходимост от извънредни средства: Справянето с вредните последствия и възстановяването на опожарените райони изисква извънредно отделяне на значителни финансови средства, които биха могли да бъдат инвестирани в други сектори.  

Социално и здравно въздействие

Горските пожари имат и тежки социални и здравни последици за населението.

• Загуба на човешки животи и наранявания: Горските пожари могат да доведат до погубени човешки животи. Важно е да се отбележи, че конкретна статистика за жертви   само от горски пожари не е предоставена в източниците, но през 2015 г. общо 109 жертви и 339 наранявания са регистрирани от всички видове пожари в България.  
• Респираторни заболявания и други здравословни проблеми: Димът от горски пожари съдържа вредни частици (PM2.5) и химикали (като въглероден оксид), които навлизат в дихателната система и предизвикват възпалителен отговор. Това може да причини тежък задух, да увеличи производството на секрет и риска от инфекции, особено при хора със съществуващи белодробни заболявания като астма или бронхит. Дългосрочното излагане на дим може да доведе до по-сериозни здравословни проблеми, включително рак. Въглеродният моноксид, открит в дима, намалява способността на кръвта да пренася кислород, натоварвайки жизненоважни органи.  
• Психологически последици: Пожарите причиняват огромен стрес за дивите животни. Въпреки че директни данни за психологически ефекти върху хора не са детайлизирани, Българският червен кръст (БЧК) оказва психосоциална подкрепа на пострадали лица. Това показва, че населението, засегнато от пожари, изпитва значителен психологически стрес и има нужда от подкрепа.  
• Обезлюдяване на райони: В социален план горските пожари могат да доведат до обезлюдяване на цели райони, ограничаване на възможностите за поминък и влошаване на условията за стопанска дейност. Това създава каскаден ефект, при който екологичните щети водят до икономически загуби, които от своя страна влияят на социалното благосъстояние и демографията на засегнатите общности.  

Таблица 5 обобщава въздействието на горските пожари по категории.

Таблица 5: Въздействие на горските пожари по категории

Категория въздействие	Конкретни последици
Екологично	Загуба на биоразнообразие, унищожаване на екосистеми, интензивна ерозия на почвите, замърсяване на въздуха и водата, нарушаване на хидрологичния и топлинен баланс.
Икономическо	Преки щети върху горски територии и инфраструктура, намаляване на продуктивността на земите, загуба на места за туризъм, необходимост от извънредни средства за възстановяване.
Социално/Здравно	Загуба на човешки животи и наранявания, респираторни заболявания и други здравословни проблеми, психологически последици, обезлюдяване на райони, ограничаване на поминъка.

Експортиране в Таблици

Цялостният анализ показва, че въздействието на горските пожари не е изолирано, а създава каскаден ефект. Непосредствените екологични щети директно водят до икономически загуби и тежки социални и здравни последици. Тази взаимосвързаност подчертава необходимостта от холистичен, мултисекторален подход към управлението на пожарите, при който опазването на околната среда е неразривно свързано с общественото здраве, икономическата стабилност и социалното благосъстояние. Освен това, много от щетите, като деградацията на почвата и влошаването на микроклимата, са дългосрочни, а процесите на възстановяване могат да отнемат десетилетия или да бъдат необратими. Това засилва аргумента, че превенцията е далеч по-рентабилна и ефективна от последващото възстановяване, тъй като някои щети са постоянни.

4. Ключови аспекти и детайли: Превенция и Реакция

Ефективното управление на горските пожари в България се основава на два основни стълба: превенция и реакция. И двете области изискват комплексни мерки, законодателна рамка, технологични иновации и активно участие на обществото.

Превенция

Превенцията е ключова за намаляване на броя и мащаба на горските пожари, особено предвид факта, че над 90% от тях са причинени от човешка дейност.

• Законодателни забрани и регулации:
  • Паленето на огън на открито и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 м от границите на горските територии е категорично забранено.  
  • Паленето на стърнища, суха растителност и отпадъци е престъпление и е категорично забранено.  
  • Пожароопасният сезон е определен от 1 април до 31 октомври, като през този период се призовава изобщо да не се пали огън на открито.  
  • Наредба № 8 от 11.05.2012 г. регламентира условията и реда за защита на горските територии от пожари, осигурявайки правна рамка за превантивни действия.  
• Съвети за превенция за гражданите: WWF България и други институции активно разпространяват важни препоръки, които целят да повишат обществената отговорност. Те включват забрана за палене на огън на открито през пожароопасен сезон, забрана за изхвърляне на фасове и кибритени клечки в горски и тревисти местности, съхраняване на запалки и кибрити далеч от деца, неизползване на пиротехнически изделия, както и неизхвърляне на бутилки и стъкла в природата, които могат да действат като лупа. Подчертава се също необходимостта моторните превозни средства, навлизащи в гори, да са технически изправни и снабдени с пожарогасители, както и да се избягва паркирането върху сухи треви. Гражданите се призовават да не оставят уреди без надзор на къмпинг и да не изгарят растителни отпадъци в частни дворове или горски участъци. Споделянето на тези съвети с близки и познати е важна част от разпространението на култура на отговорност.  
• Мерки за управление на горите: Горското стопанство прилага специфични мерки за намаляване на риска от пожари. Това включва създаване и поддържане на противопожарни просеки и траншеи, които служат като естествени или изкуствени прегради за разпространението на огъня. Създаването на пръстен от просеки около пожар е най-разпространеният метод за неговото спиране. Важна част от превенцията е и почистването на растителност на труден терен и недостъпни места, както и провеждането на санитарни противопожарни мероприятия съгласно утвърдени планове.  
• Национални кампании и програми за превенция: България инвестира в национални програми и кампании за повишаване на капацитета за превенция. Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. предоставя значителни средства – 170 млн. лв. – за превенция и справяне с горските пожари. Проектът по тази програма цели да повиши техническата обезпеченост на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) и да подготви населението. Предвидено е теоретично и практическо обучение на 26 860 души от цялата страна за превенция и реагиране при горски пожари. ГДПБЗН-МВР провежда информационно-разяснителни кампании за пролетно-летния сезон, включващи беседи, информационни материали, медийни изяви и радиоспотове. WWF България също инициира анализи и кампании за по-ефективна превенция. Превенцията и защитата от пожари са залегнали като приоритетни и в Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България.  

Реакция

Бързата и координирана реакция е от решаващо значение за ограничаване на щетите от възникнали пожари.

• Механизми за сигнализиране: При забелязване на дим, пламъци или съмнения за пожар, незабавно се подава сигнал на единния европейски номер за спешни повиквания 112. От съществено значение е да се дадат максимално точни насоки и ориентири за мястото на пожара, както и информация дали има пострадали или застрашени хора.  
• Видове гасене: Методите за гасене варират в зависимост от вида и мащаба на пожара. Наземното гасене се извършва с вода, лопати и тупалки, особено при приземни пожари. При по-големи и опасни пожари се прилага въздушно гасене със самолети и вода. Използват се и контролирани мерки като прокарване на горски просеки, траншеи и прилагане на насрещен огън за спиране на разпространението.  
• Мобилизирани сили и средства: За борба с горските пожари се мобилизират значителни ресурси. Основните институции са дирекциите „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН) и Министерството на отбраната (МО). Ключова роля играят и доброволните формирования, включително Националната асоциация на доброволците в Република България и Българският червен кръст (БЧК). Общо над 21 000 души, включително около 4100 доброволци, са ангажирани в борбата с горските пожари.
  • Техника: Използват се специализирани пожарни автомобили от лек, среден и тежък клас , мобилни системи за гасене, лични предпазни средства, въздушно-дихателни апарати, шлангове, турбоструйници и резервоари за вода за хеликоптери. Въпреки тези инвестиции, България все още изпитва нужда от собствена летателна техника за гасене на пожари. Един час гасене с хеликоптер струва 11 000 лв. , което подчертава високата цена на въздушната подкрепа.  
  • Международна помощ: При големи и унищожителни пожари България търси и получава международна помощ, което е показател за мащаба на предизвикателството.  
• Координация между институциите: Ефективната борба с пожарите изисква силна координация. Съществува координация между ГДПБЗН-МВР и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), като ИАГ осигурява достъп до информация за възникналите пожари. При регистриране на горски пожар се изготвя протокол от комисия с представители на ГДПБЗН-МВР и стопанисващата горската територия структура, което осигурява официално документиране и обмен на информация. Националната система за ранно оповестяване (НСРПО) позволява интеграция на сиренно-оповестителни системи от трети страни. Използва се и Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), която предоставя актуализирана информация. Българско приложение, разработено от експерти от РЕСАК и Българска академия на науките, предоставя информация за активни пожари/горещи площи на базата на спътници MODIS Terra и MODIS Aqua, което е важен инструмент за бърза реакция.  
• Съвети за поведение при пожар (за граждани): Обществото играе решаваща роля не само в превенцията, но и в реакцията. Ако гражданите се окажат в близост до пожар, е важно да запазят спокойствие, незабавно да подадат сигнал на 112 и бързо да напуснат района, движейки се в посока, обратна на вятъра. Препоръчва се търсене на големи открити площи или водоеми, покриване на откритите части на тялото и стоене ниско над земята, където въздухът е по-чист. Важно е да се пазят от падащи дървета и гореща пепел. Ако пожарът е в близост до населено място, гражданите трябва стриктно да следват инструкциите на пожарната и органите на реда и да не отлагат евакуацията, ако такава е наредена.  

България полага значителни усилия за укрепване на своя капацитет за борба с горските пожари чрез инвестиции в наземно оборудване и обучение на персонал. Проектът по Програма „Околна среда“ на стойност 170 млн. лв. предвижда доставка на 385 автомобила и обучение на близо 27 000 души. Въпреки това, съществува ясно изразена необходимост от собствена летателна техника за гасене на пожари , като в момента се разчита на международна помощ или хеликоптери на Министерството на отбраната. Тази липса на достатъчно въздушни средства представлява стратегическа уязвимост, особено при големи, бързо разпространяващи се върхови пожари в труднодостъпни райони, където въздушната подкрепа е критична. Бъдещите политики следва да адресират този пропуск, вероятно чрез целенасочени обществени поръчки или дългосрочни споразумения за осигуряване на въздушни активи.  

Постоянното подчертаване на човешкия фактор като основна причина за пожарите (над 90%) и подробните съвети за превенция и реакция за гражданите показват, че широката общественост не е просто пасивен получател на въздействието, а активен участник в предотвратяването и реагирането на пожари. Участието на доброволчески формирования допълнително подчертава тази активна роля. Това означава, че публичното образование и ангажирането на общностите трябва да се разглеждат като непрекъсната инвестиция, а не само като сезонна кампания. Овластяването на гражданите със знания и практически умения може значително да намали броя на пожарите и да подобри ранната реакция, облекчавайки тежестта върху професионалните служби.

5. Любопитни факти и митове

Разбирането на някои по-малко известни факти и развенчаването на често срещани митове за горските пожари може да допринесе за по-ефективна превенция и реакция.

• Доминиране на човешкия фактор: Един от най-важните, но често подценявани факти е, че над 90% от горските пожари в България са резултат от човешка дейност, било то преднамерена или поради небрежност. Това развенчава мита, че горските пожари са предимно „естествено“ бедствие, и насочва вниманието към индивидуалната и колективна отговорност.  
• Произход извън горите: Често се смята, че всички горски пожари започват „в гората“. В действителност, голяма част от пожарите (80%) възникват извън горските територии – често от земеделски площи или пасища при изгаряне на стърнища или сухи треви – и впоследствие се прехвърлят в горите. Този факт е от съществено значение за насочване на превантивните мерки не само към горските райони, но и към съседните земеделски земи и пасища.  
• Огнени вихри (огнено торнадо): При върховите пожари, където скоростта на разпространение е голяма и температурата е висока, често се образуват огнени вихри. Това е рядко, но изключително опасно явление, което показва екстремната природа на тези пожари и нарастващата им интензивност, вероятно изострена от климатичните промени. Тези явления представляват повишен риск за пожарникарите и изискват специализирано обучение и оборудване за справяне.  
• Въздействие върху почвата: Малко известен, но критичен факт е, че горските пожари могат да повишат температурата на почвата до над 900°C, унищожавайки почти всичките ѝ органични качества. Това има дългосрочни последици за плодородието на почвата, растителността и цялостната екосистема, като възстановяването може да отнеме десетилетия.  
• Разпространение на пожари: Пожарите горят повече и се разпространяват по-бързо, ако растителността е по-гъста. Обратно, ако дърветата и останалата растителност са разпръснати на големи разстояния, пожарите се разпространяват по-бавно. Този аспект е важен за разбиране на поведението на огъня и за планиране на превантивни мерки като създаване на противопожарни просеки.  

Наличието на несъответствие между общественото възприятие за причините за пожарите (често приписвани на природата) и реалността (преобладаващо човешка дейност) налага активно развенчаване на тези митове. Ефективното публично образование трябва да измести фокуса от обвиняването на „природата“ към подчертаване на индивидуалната и колективна отговорност за превенция, особено по отношение на селскостопанските практики и управлението на отпадъците в близост до горски територии.

6. Бъдеще и тенденции

Бъдещето на управлението на горските пожари в България е силно повлияно от изменението на климата и бързото развитие на технологиите, както и от необходимостта от адаптация на политиките и засилване на ролята на обществото.

Влияние на изменението на климата

Климатичните промени представляват нарастваща заплаха за околната среда, допринасяйки за увеличаване на честотата и интензивността на горските пожари. По-високите температури и промените в режимите на валежите увеличават риска от запалване и разпространение на огъня. Екстремните метеорологични условия, обусловени от климатичните промени, създават подходящи условия за възникване на по-големи и по-продължителни пожари. Нарастващите летни температури през последните десетилетия са основен рисков фактор за България, като рискът се очаква допълнително да нарасне в бъдеще. Това означава, че дори при постоянни усилия за превенция, предизвикателството ще става все по-голямо, което налага непрекъсната адаптация на стратегиите.  

Нови технологии в превенцията и реакцията

Технологичният напредък предлага нови възможности за по-ефективно справяне с горските пожари.

• Системи за ранно предупреждение и наблюдение: Ключов фактор за предотвратяване на разпространението на пожари е тяхното бързо и ефективно откриване в най-ранен етап. В България се използват 81 безпилотни кули, оборудвани с камери и съвременен софтуер за наблюдение и автоматично откриване на пожари. Метеорологични системи за ранно предупреждение генерират тридневни прогнози на базата на данни за вятъра, температурата и влажността, което помага за оценка на риска. Системи като BG-Alert информират населението за висок риск от пожари чрез съобщения до мобилни телефони, повишавайки бдителността. Сателитни системи като FIRMS (Fire Information for Resource Management System) предоставят глобална информация за пожари в почти реално време, която се използва и в България чрез българско приложение, разработено от експерти от РЕСАК и БАН.  
• Дронове: Дроновете предлагат значителни предимства в борбата с пожарите, включително намаляване на риска за пожарникарите, бързина при достигане на отдалечени райони и ефективност. Виртуални дронове, обучени с алгоритми за машинно обучение, могат да откриват и гасят горски пожари, като точно определят границите на огъня. МВР планира да осигури още 20 дрона за наблюдение, което ще разшири капацитета за мониторинг. Въпреки това, дроновете имат ограничения като сравнително малък капацитет за носене на вода/химикали и технически проблеми при лоши метеорологични условия.  
• Изкуствен интелект (AI): Изкуственият интелект играе все по-важна роля в прогнозирането и управлението на пожари. Учени разработват AI модели (напр. PoF – Probability of Fire) за подобряване на точността на прогнозиране на горски пожари, като актуализират карти на растителността, използвани от компютърни модели. Проектът FireSat, подкрепен от Google, предвижда изстрелване на съзвездие от над 50 спътника, които ще откриват пожари с размери до 5х5 метра за 20 минути, предоставяйки данни почти в реално време. AI помага за разграничаване на истински пожари от „шум“ в околната среда, което подобрява прецизността на откриване. Този технологичен напредък е пряк отговор на нарастващата заплаха от пожари и показва преминаване към по-проактивно, базирано на данни управление на риска.  

Бъдещи политики и стратегии

България предприема стратегически стъпки за справяне с проблема с горските пожари.

• Инвестиции в техника и капацитет: Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. предоставя 170 млн. лв. за закупуване на 385 автомобила за пожарогасителна и спасителна дейност, 67 мобилни системи за гасене, 6000 комплекта лични предпазни средства, 1500 въздушно-дихателни апарати, 11 000 шланга, 450 турбоструйника и 6 резервоара за вода за хеликоптери. Тези инвестиции са насочени към модернизиране на оборудването и повишаване на оперативния капацитет.  
• Обучение на населението: В рамките на проекта ще бъдат обучени 26 860 души за реакция при горски пожари. Това е ключов елемент от стратегията, тъй като подготвеното население може да реагира по-бързо и адекватно.  
• Развитие на международен капацитет: Новата техника, която се придобива, ще бъде на разположение не само на България, но и ще има капацитет да помага на съседни страни. Целта е създаване на сериозен център за развитие на международен капацитет за действия при бедствия и аварии. Това показва стратегическо препозициониране на България като регионален фактор в управлението на бедствия, признавайки, че горските пожари са трансграничен проблем, изискващ координирани усилия.  
• Национални стратегии: Националната стратегия за развитие на горския сектор до 2030 г. и Програма „Околна среда“ включват мерки за превенция, адаптация към изменението на климата и устойчиво управление на горските ресурси. Тези документи очертават дългосрочната визия за справяне с проблема.  

Ролята на обществото в бъдещата превенция и реакция

Продължаващата висока степен на човешка намеса като причина за пожари (над 90%) подчертава, че отговорното поведение на гражданите остава ключово за намаляване на риска. Без промяна в масовите навици, дори най-добрите технологии и институционални мерки ще имат ограничен ефект. Активното участие на доброволчески формирования и информираността на населението са от съществено значение за бързата реакция и минимизиране на щетите. Бъдещите усилия трябва да продължат да инвестират в образователни кампании и програми за ангажиране на общностите, за да се изгради култура на превенция и готовност.  

Заключение

Горските пожари в България са сложен и динамичен национален проблем, чието въздействие се простира далеч отвъд опожарената площ, засягайки екологични системи, икономически сектори и човешкото здраве и благосъстояние. Анализът ясно показва, че въпреки нарастващата честота и интензивност на пожарите, особено през последните години, огромната част от тях (над 90%) са причинени от човешка дейност, най-вече небрежност. Този факт подчертава фундаменталната необходимост от промяна в общественото поведение и засилване на превантивните мерки като най-ефективен начин за справяне с проблема.

Наблюдава се удължаване на пожароопасния сезон, което е пряко свързано с изменението на климата и нарастващите температури. Това налага преминаване към целогодишна готовност и адаптация на стратегиите за управление на риска. Въпреки значителните инвестиции в наземно оборудване и обучение на персонал, България все още изпитва сериозен дефицит на собствена летателна техника за гасене на пожари, което представлява критична уязвимост при мащабни и труднодостъпни огнища.

Бъдещите усилия трябва да се съсредоточат върху няколко ключови направления:

1. Засилена и непрекъсната превенция: Продължаване и разширяване на информационните кампании, насочени към промяна на човешките навици и повишаване на отговорността, особено по отношение на паленето на стърнища и боравенето с огън в близост до горски територии.
2. Модернизация на въздушния капацитет: Стратегически инвестиции в собствена летателна техника за гасене на пожари, за да се осигури бърза и адекватна реакция при големи и опасни огнища.
3. Интеграция на нови технологии: Пълноценно внедряване на системи за ранно предупреждение, дронове и изкуствен интелект за по-точно прогнозиране, ранно откриване и ефективно управление на пожарите.
4. Координация и регионално сътрудничество: Укрепване на междуинституционалната координация на национално ниво и развитие на България като регионален център за действие при бедствия, предвид трансграничния характер на проблема.
5. Активно участие на обществото: Продължаване на обучението и ангажирането на доброволчески формирования и широката общественост, признавайки тяхната решаваща роля като първа линия на превенция и реакция.

Само чрез комплексен и координиран подход, който съчетава законодателни мерки, технологични иновации и активното участие на информирано и отговорно общество, България може ефективно да се справи с нарастващата заплаха от горски пожари и да опази своите природни богатства за бъдещите поколения.