ООН – Гласът на народите: Структура, мисии и роля за световния мир

Слушай аудиото

Инфографика

Вградете тази инфографика!

Копирайте кода по-долу и го поставете във вашия уебсайт.

<script src="https://pokazvam.com/infografiki/embed.js" data-infographic-url="https://pokazvam.com/infografiki/oon.html" async></script>

I. Въведение: Същността на Обединените нации

Обединените нации (ООН) е международна организация, основана през 1945 г. от 50 държави-учредителки. Тя представлява основополагащ договор, който очертава целта, принципите и структурата на организацията, служейки като ръководен документ за международните отношения и сътрудничество. Уставът на ООН е учредителен договор, чиито правила и задължения са обвързващи за всички членове и имат предимство пред тези на други договори.

Дефиниция и основни принципи (съгласно Устава на ООН)

Уставът на ООН задължава организацията и нейните държави членки да поддържат международния мир и сигурност, да спазват международното право, да постигат „по-висок стандарт на живот“ за своите граждани, да разрешават „икономически, социални, здравни и свързани проблеми“ и да насърчават „всеобщото зачитане и спазване на човешките права и основните свободи за всички“. Той също така подчертава принципа на колективната сигурност, позволявайки на държавите членки да действат заедно в отговор на заплахи за мира.

Преамбюлът на Устава призовава за поддържане на мира и международната сигурност, както и за зачитане на човешките права. Той подчертава ангажимента за поддържане на човешкото достойнство и насърчаване на социалния прогрес като съществени за постигането на траен мир.

Основни цели и ключови елементи

Работата на ООН обхваща пет основни области: поддържане на международния мир и сигурност, защита на човешките права, предоставяне на хуманитарна помощ, подкрепа за устойчиво развитие и действия по отношение на климата, и спазване на международното право. Уставът създава рамка за сътрудничество и диалог между нациите, насърчавайки мирното разрешаване на конфликти и съвместни усилия за справяне с глобалните предизвикателства. Ранна основополагаща визия за следвоенен световен ред е изразена в Декларацията от двореца Сейнт Джеймс през 1941 г., призоваваща за „доброволно сътрудничество на свободни народи“ за икономическа и социална сигурност. Това полага основите за по-широкия мандат на ООН, който надхвърля само предотвратяването на войни.

Един от основните принципи, които ръководят дейността на ООН, е разбирането, че мирът не е просто отсъствие на война. Напротив, той е тясно свързан с наличието на справедливост, човешко достойнство и социално-икономическо благосъстояние. Конфликтите често произтичат от основни проблеми като бедност, неравенство и нарушения на човешките права. В този смисъл мисията на ООН е холистична, тъй като нейната структура и операции са предназначени да се справят както с непосредствени заплахи за сигурността, така и с дългосрочни предизвикателства в областта на развитието и човешките права. Този интегриран подход е от решаващо значение за постигането на устойчив мир.

Въпреки че Уставът на ООН е основополагащ и правно обвързващ документ, неговата устойчивост се дължи на способността му да се адаптира. Уставът е изменян няколко пъти, за да се приспособи към развиващите се нужди на международната общност, въпреки че остава фундаментално фокусиран върху предотвратяването на конфликти. Тази адаптивност чрез изменения и развиващи се интерпретации на неговите разпоредби позволява на ООН да остане актуална в променящия се глобален пейзаж. Първоначалните принципи осигуряват стабилност, докато капацитетът за изменение гарантира отзивчивост към постоянно променящите се международни предизвикателства.

II. Историческо развитие и ключови етапи

Предистория и създаване (след Втората световна война)

С края на Втората световна война през 1945 г. нациите са в руини и съществува силно глобално желание за мир. Принципите и концептуалната рамка на Обединените нации са формулирани постепенно чрез поредица от конференции на съюзническите нации по време на Втората световна война. Декларацията от двореца Сейнт Джеймс, издадена в Лондон на 12 юни 1941 г., е първото съвместно изявление на декларираните цели и принципи на съюзниците, изразяващо визия за следвоенен световен ред и призоваващо за „доброволно сътрудничество на свободни народи“ за икономическа и социална сигурност.

Терминът „Обединени нации“ е измислен от президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт на 1 януари 1942 г., когато представители на 26 нации се обединяват, за да се борят срещу силите на Оста по време на Втората световна война. Четири месеца след края на конференцията в Сан Франциско, проведена от 25 април до 26 юни 1945 г., на която представители на 50 държави се събират, за да изготвят Устава на ООН, организацията официално започва да съществува. Много правила и принципи, включително структурата на системата на ООН и създаването на Съвета за сигурност, са предложени именно на тази конференция. ООН е официално създадена на 24 октомври 1945 г., когато Уставът е ратифициран от петте постоянни членки на Съвета за сигурност – Китай, Франция, Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати – и мнозинството от другите страни-подписали. Този ден се чества като Ден на ООН.

Хронология на важни събития и резолюции

1947-1949: Съветът за сигурност нарежда прекратяване на огъня между Индонезия и Холандия и спонсорира индонезийската независимост, която е постигната през 1949 г..
10 декември 1948 г.: Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), която се превръща в крайъгълен камък на международното право в областта на човешките права.
1950: Съветът за сигурност разрешава използването на сила съгласно Глава VII за защита на Южна Корея.
1956: По време на Суецката криза, след като Великобритания и Франция налагат вето, са създадени Извънредни сили на ООН. Това е ранен пример за иновативния подход на ООН към мироопазването, когато традиционното прилагане на сила е блокирано.
1960: Седемнадесет новонезависими държави се присъединяват към ООН, отразявайки вълната на деколонизация.
1965: Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) е удостоен с Нобелова награда за мир.
1967: Съветът за сигурност призовава за прекратяване на огъня в арабско-израелската война съгласно Резолюция 242.
1968: Подписан е Договорът за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО).
1971: Китай заменя Тайван в ООН.
1972: Провежда се първата конференция на ООН по околна среда в Стокхолм.
1980: Едрата шарка е изкоренена, което е голямо постижение на ООН в областта на здравеопазването.
1987: Подписан е Договорът за защита на озоновия слой.
1990: Приета е Конвенцията за правата на детето и се провежда световна среща на върха по въпросите на децата.
1992: Съветът за сигурност провежда първата си среща на върха за реформи; проведена е и първата Среща на върха за Земята.
1995: ООН разрешава програмата „петрол срещу храни“ в Ирак.
1997: Приет е Протоколът от Киото за изменението на климата.
2003: Съветът за сигурност приема Резолюция 1483, признаваща окупацията на Ирак от САЩ/Великобритания, отменяща санкциите и възлагаща ограничена роля на ООН.
2005: Общото събрание създава Съвета по правата на човека.
2007: ООН създава мироопазваща мисия в Дарфур (УНАМИД).
2015: Всички държави членки на ООН приемат Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., очертаваща 17 Цели за устойчиво развитие (ЦУР).
2024: Срещата на върха на бъдещето води до „Пакт за бъдещето“ за засилване на международното сътрудничество.

Разширяване на членството и адаптация през десетилетията

Първоначално 50 държави подписват Устава в Сан Франциско. В момента има 193 държави членки, представени в Общото събрание. Значителен растеж на членството се наблюдава през 1960 г. с присъединяването на 17 новонезависими държави.

ООН не е статично образувание, а динамична организация, чиято структура, членство и оперативни приоритети постоянно са се адаптирали или са били принудени да се адаптират в отговор на големи глобални събития и промени в силата. Нейната история демонстрира капацитета ѝ да се развива от механизъм за сигурност след войната до цялостна платформа за глобално управление, която се занимава с развитието, човешките права и екологичните проблеми. Тази адаптивност, макар и понякога бавна, е ключът към нейното дълголетие. Уставът на ООН е изменян многократно, за да се адаптира към развиващите се международни нужди. Организацията се е фокусирала върху нови предизвикателства като младежта, равенството между половете, изменението на климата, големите данни за ЦУР и СПИН.

Уставът на ООН е обвързващ договор , а резолюциите на Съвета за сигурност са обвързващи за държавите членки. Въпреки това, резолюциите на Общото събрание обикновено не са обвързващи. И все пак, документи като ВДПЧ (1948 г.) и ЦУР (2015 г.) не са правно обвързващи, но са имали „дълбоко въздействие“ и са „широко приети“. Това разкрива сложен механизъм на глобално управление, при който ООН оказва влияние не само чрез правно обвързващи мандати, но и значително чрез своята нормативна сила. Приемането на декларации и цели от Общото събрание, дори и да не са обвързващи, създава силни международни норми и рамки, които ръководят поведението и политиката на държавите, насърчавайки сътрудничеството и определяйки глобалните дневни редове. Това подчертава, че „мекото право“ и изграждането на консенсус са също толкова важни за въздействието на ООН, колкото и прилагането на „твърдото право“.

III. Структура: Основни органи и техните функции

ООН има шест основни органа, всички създадени съгласно Устава на ООН през 1945 г.: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет (ИКОСОС), Настоятелски съвет, Международен съд (МС) и Секретариат.

Общо събрание: Роля, състав, вземане на решения

Общото събрание е основният съвещателен, политически и представителен орган на ООН. Неговата роля е да обсъжда въпроси и да прави препоръки, въпреки че няма правомощия да прилага своите резолюции или да принуждава държавите да действат. Всички 193 държави членки са представени в Общото събрание, което го прави единственият орган на ООН с универсално представителство.

Общото събрание се свиква ежегодно през септември за сесия и общ дебат, на който присъстват и изнасят речи много държавни глави. Провежда и извънредни сесии. Решенията по важни въпроси, като тези за мир и сигурност, приемане на нови членове и бюджетни въпроси, изискват мнозинство от две трети. Решенията по други въпроси се вземат с обикновено мнозинство.

Други функции на Общото събрание включват приемане на нови членове; избиране на членове на ИКОСОС, непостоянни членове на Съвета за сигурност и Настоятелския съвет; надзираване на дейностите на други органи на ООН; и участие в избора на съдии в МС и Генералния секретар. По-голямата част от работата е делегирана на шест основни комитета: по разоръжаване и международна сигурност, по икономически и финансови въпроси, по социални, хуманитарни и културни въпроси, по специални политически въпроси и деколонизация, по административни и бюджетни въпроси, и по правни въпроси. Общото събрание е обсъждало въпроси, пренебрегвани от други органи, като деколонизация, независимостта на Намибия, апартейда в Южна Африка, тероризма и епидемията от СПИН. Въпреки това, неговите резолюции и декларации обикновено не са обвързващи, което затруднява прилагането им поради липсата на стабилни механизми за изпълнение.

Съвет за сигурност: Отговорности, състав, право на вето

Съветът за сигурност носи основна отговорност за поддържането на международния мир и сигурност съгласно Устава на ООН. Той се състои от 15 членове: 5 постоянни (Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство, Съединените щати) и 10 непостоянни членове. Непостоянните членове се избират от Общото събрание за двугодишен мандат.

Всеки член има един глас. Решенията по процедурни въпроси изискват 9 утвърдителни гласа. Съществените въпроси също изискват 9 утвърдителни гласа, включително тези на петте постоянни члена, които притежават право на вето. Въздържане от постоянен член не обезсилва решението. Съветът за сигурност определя заплахи за мира или актове на агресия; призовава страните да уреждат спорове по мирен път; препоръчва методи за уреждане; и може да налага санкции или да разрешава използването на сила. Организиран е да функционира непрекъснато, като всеки член е постоянно представен в централата на ООН.

По време на Студената война Съветът за сигурност често е бил неефективен поради правото на вето, но от края на 80-те години неговата власт и престиж са се увеличили, разрешавайки повече мироопазващи операции. Използването на вето е намаляло, но все още може да пречи на ефективността, както се вижда например при дебатите за Ирак през 2003 г.. Продължават дискусиите относно справедливото представителство и увеличаване на членството в Съвета.

Икономически и социален съвет (ECOSOC): Координация и развитие

Икономическият и социален съвет (ИКОСОС) е основен орган за координация, преглед на политиките, политически диалог и препоръки по икономически, социални и екологични въпроси. Той ръководи и координира икономическите, социалните, хуманитарните и културните дейности на ООН и нейните специализирани агенции. ИКОСОС се състои от 54 членове, избирани от Общото събрание за припокриващи се тригодишни мандати.

ИКОСОС е упълномощен да препоръчва международни действия по икономически и социални въпроси; да насърчава всеобщото зачитане на човешките права; и да работи за глобално сътрудничество в областта на здравеопазването, образованието, културата и свързаните с тях области. Той провежда проучвания и формулира резолюции, препоръки и конвенции за разглеждане от Общото събрание. По-голямата част от работата му се извършва във функционални комисии по теми като човешки права, наркотици, население, социално развитие, статистика, положение на жените и наука и технологии. Съветът също така надзирава регионални комисии за Европа, Азия и Тихия океан, Западна Азия, Латинска Америка и Африка. ИКОСОС признава НПО в три категории (обща, специална, списък) за консултативен статут.

Настоятелски съвет: Историческа роля и текущо състояние

Настоятелският съвет е създаден през 1945 г. съгласно Глава XIII от Устава на ООН. Неговата цел е да осигурява международен надзор за 11 подопечни територии, които са били поставени под администрацията на седем държави членки, и да гарантира, че са предприети адекватни стъпки за подготовката на тези територии за самоуправление и независимост. До 1994 г. всички подопечни територии са постигнали самоуправление или независимост. В резултат на това Настоятелският съвет преустановява дейност на 1 ноември 1994 г.. Сега той се събира само при необходимост – по собствено решение, по решение на своя председател, или по искане на мнозинство от членовете си, Общото събрание или Съвета за сигурност.

Международен съд: Съдебна функция и юрисдикция

Международният съд (МС) е основният съдебен орган на ООН. Седалището му е в Двореца на мира в Хага, Холандия, което го прави единствения основен орган на ООН, който не се намира в Ню Йорк. Ролята на Съда е да урежда правни спорове, представени от държави в съответствие с международното право, и да предоставя консултативни становища по правни въпроси, отнесени до него от упълномощени органи на ООН и специализирани агенции. Той също така тълкува международното право. Състои се от 15 съдии, всеки от които служи деветгодишен мандат, избрани от Общото събрание и Съвета за сигурност.

Секретариат: Административна роля и функции на Генералния секретар

Секретариатът включва Генералния секретар и десетки хиляди международни служители на ООН. Тези служители изпълняват ежедневната работа на ООН, както е възложено от Общото събрание и други основни органи на организацията. Генералният секретар е Главният административен служител на Организацията, назначаван от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност за петгодишен, подновяем мандат. Генералният секретар също така символизира идеалите на Организацията и е защитник на всички народи по света, особено на бедните и уязвимите. Той може да отнася въпроси, застрашаващи международния мир и сигурност, до вниманието на Съвета за сигурност и използва своите „добри услуги“ за превантивна дипломация и посредничество. Служителите на ООН се набират на международно и местно ниво и работят в длъжностни станции и мироопазващи мисии по целия свят. Служенето на каузата на мира в един насилствен свят е опасна професия и стотици смели мъже и жени са дали живота си в нейна служба от основаването на ООН.

Структурният дизайн на ООН разкрива напрежението между демократичното представителство и ефективното прилагане в международните отношения. Общото събрание, с универсалното си представителство, предоставя глобален форум за диалог и определяне на норми, но неговите резолюции не са обвързващи и му липсва изпълнителна власт. За разлика от него, Съветът за сигурност, с ограниченото си членство и право на вето, носи основна отговорност за мира и сигурността и може да разрешава обвързващи санкции или използване на сила. Тази концентрация на власт сред постоянните членове може да доведе както до решителни действия, така и до парализа поради ветото. Това присъщо напрежение оформя способността на ООН да реагира на кризи и да изпълнява своите мандати, често водещо до призиви за реформа на Съвета за сигурност за по-добър баланс между власт и представителство.

Секретариатът, особено чрез Генералния секретар, е много повече от просто административен орган. Той е оперативният двигател, който превръща мандатите в действия, морален компас, застъпващ се за универсални ценности, и критичен дипломатически актьор, ангажиран с превантивна дипломация и посредничество. Функцията на „добрите услуги“ на Генералния секретар, действаща независимо и безпристрастно, осигурява жизненоважен, често тих, път за разрешаване на конфликти, който допълва по-формалните и политически натоварени процеси на Съвета за сигурност и Общото събрание. Тази двойна административна и дипломатическа роля е фундаментална за практическото въздействие на ООН.

За по-ясна представа за основните органи на ООН, техните роли и състав, е представена следната таблица:

Орган	Състав	Основни функции	Местоположение	Вземане на решения
Общо събрание	Всички 193 държави членки	Основен съвещателен, политически и представителен орган; обсъжда въпроси, прави препоръки, приема нови членове, избира членове на други органи, надзирава дейности.	Ню Йорк	2/3 мнозинство за важни въпроси; обикновено мнозинство за други. Резолюциите не са обвързващи.
Съвет за сигурност	15 члена (5 постоянни, 10 непостоянни)	Основна отговорност за поддържане на международния мир и сигурност; определя заплахи, призовава за мирно уреждане, може да налага санкции или да разрешава сила.	Ню Йорк	9 утвърдителни гласа, включително тези на 5-те постоянни члена (право на вето) за съществени въпроси. Решенията са обвързващи.
Икономически и социален съвет (ECOSOC)	54 члена, избирани за 3-годишни мандати	Основен орган за координация, преглед на политиките и препоръки по икономически, социални и екологични въпроси; насърчава човешките права и глобалното сътрудничество.	Ню Йорк	Избирани от Общото събрание; решения с обикновено мнозинство.
Настоятелски съвет	5-те постоянни члена на Съвета за сигурност	Историческа роля: надзор на 11 подопечни територии за подготовка за самоуправление/независимост.	Ню Йорк	Преустановил дейност през 1994 г.; събира се при необходимост.
Международен съд (МС)	15 съдии, избирани за 9-годишни мандати	Основен съдебен орган; урежда правни спорове между държави; предоставя консултативни становища; тълкува международното право.	Хага, Холандия	Решения с мнозинство на присъстващите съдии.
Секретариат	Генерален секретар + десетки хиляди служители	Изпълнява ежедневната работа на ООН; административна роля; Генералният секретар е главен административен служител, символ на идеали и дипломатически актьор.	Ню Йорк (с офиси по света)	Генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Експортиране в Таблици

IV. Мисии и основни области на дейност

Поддържане на международния мир и сигурност: Предотвратяване на конфликти, посредничество, мироопазващи операции, разоръжаване

ООН активно помага за предотвратяване на ескалацията на спорове във войни и за възстановяване на мира след конфликти.

Предотвратяване на конфликти и посредничество: Превантивната дипломация включва дипломатически действия, предприети за предотвратяване на възникването или ескалацията на спорове или за ограничаване на разпространението на съществуващи конфликти. Това включва изпращане на пратеници в кризисни зони за диалог и мирно разрешаване на напрежението. Съветът за сигурност и Генералният секретар също играят роля в обезкуражаването на насилието. Департаментът по политически въпроси и мироопазване (DPPA) подкрепя тези усилия чрез конфликтен анализ, планиране и полеви мисии. Генералният секретар използва своите „добри услуги“, основани на независимост и безпристрастност, за предотвратяване на спорове. Посредничеството е от решаващо значение в междудържавни и вътрешнодържавни конфликти на всички етапи. То се подкрепя от Отдела за подкрепа на посредничеството (MSU) на DPPA и екипа за готовност на експерти по посредничество. UN Peacemaker е онлайн инструмент, предоставящ база данни с мирни споразумения и насоки. Консултативният съвет на високо равнище (HLAB), съставен от световни лидери и експерти, подкрепя конкретни усилия за посредничество.

Мироопазване: ООН разполага миротворци в конфликтни региони, за да намали напрежението, да раздели противниковите сили и да създаде условия за устойчив мир. Първата мисия е създадена през 1948 г. в Близкия изток. Оттогава са разположени над 70 операции в световен мащаб. В момента около 61 000 миротворци участват в 11 операции по света. Важно е да се отбележи, че миротворците носят униформата на своята страна и са идентифицирани като миротворци на ООН само по синя каска или барета и значка. ООН няма постоянна армия или полицейски сили; държавите членки предоставят необходимия военен и полицейски персонал. Съвременните миротворци изпълняват сложни задачи, надхвърлящи военните роли, включително изграждане на институции за управление, наблюдение на човешките права, реформа на сектора за сигурност, разоръжаване, демобилизация, реинтеграция на бивши бойци и разминиране.

Мироизграждане: В рамките на ООН мироизграждането се отнася до усилията за подпомагане на държави и региони, преминаващи от война към мир, и за намаляване на риска от повторно изпадане в конфликт. Това се постига чрез укрепване на националните капацитети за управление на конфликти и полагане на основите за устойчив мир и развитие. Мироизграждането изисква устойчива международна подкрепа за национални усилия в широк спектър от дейности, като наблюдение на прекратяване на огъня, демобилизация на бойци, подпомагане на завръщането на бежанци, организиране на избори, подкрепа за реформи в правосъдието и сигурността, подобряване на човешките права и насърчаване на помирението. Комисията за мироизграждане, Фондът за мироизграждане и Службата за подкрепа на мироизграждането са създадени през 2005 г. за тези цели.

Разоръжаване: Общото събрание може да прави препоръки относно общите принципи на сътрудничество за поддържане на международния мир и сигурност, включително разоръжаването. Превантивното разоръжаване цели намаляване на броя на лекото оръжие в конфликтни региони. Значими стъпки в тази област включват подписването на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) през 1968 г. и приемането на Всеобхватния договор за забрана на ядрените опити през 1996 г..

Защита на човешките права: Всеобща декларация за правата на човека и механизми

ООН работи въз основа на убеждението, че всички хора са родени свободни и равни, като се застъпва за универсални човешки права, независимо от раса, пол, националност, религия или друг статус. Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), приета от Общото събрание през 1948 г., е крайъгълен камък на международното право в областта на човешките права. Тя е вдъхновила множество последващи инструменти, като Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП). ВДПЧ е преведена на над 500 езика.

За да насърчава и защитава човешките права, ООН е създала няколко механизма. Съветът по правата на човека (СПЧ) е отговорен за насърчаването и защитата на човешките права в световен мащаб. Третият комитет на Общото събрание разглежда въпроси, свързани с човешките права. Процесът на Универсален периодичен преглед (УПП) включва преглед на досиетата за човешки права на всички държави членки. ООН защитава и насърчава човешките права в световен мащаб чрез 80 договора и декларации и разглежда нарушенията на човешките права. В контекста на конфликти, Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН признава, че включването на жените засилва перспективите за устойчив мир. Съветът за сигурност също така твърдо поставя положението на децата, засегнати от въоръжен конфликт, като проблем, засягащ мира и сигурността, с фокус върху тяхната защита и благосъстояние.

Доставка на хуманитарна помощ: Координация и обхват

Ролята на ООН в областта на хуманитарната помощ е да координира усилията за подпомагане на общности, засегнати от конфликти или бедствия, когато националните власти не могат да се справят сами. Обхватът на тази дейност е огромен. Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) подпомага и защитава 139 милиона души, бягащи от война, глад и преследване. Световната продоволствена програма (СПП) осигурява храна и помощ на 123 милиона души в над 120 държави и територии. Управлението на ООН за координация на хуманитарните въпроси (ОЧА) координира апел за 45 милиарда щатски долара за хуманитарните нужди на 186 милиона души. Примери за тази дейност включват предоставянето на помощ на търсещи убежище от Никарагуа от ВКБООН и координирането на отговора след опустошителното земетресение в Турция през 2023 г. от ОЧА. Ежедневно ООН храни, подслонява, ваксинира и образова милиони хора.

Подкрепа за устойчиво развитие и действия по отношение на климата: Цели за устойчиво развитие (ЦУР), Парижко споразумение

Устойчивото развитие и действията по отношение на климата са жизненоважни за настоящото и бъдещото благосъстояние на човечеството. Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., приета от всички държави членки на ООН през 2015 г., очертава 17 Цели за устойчиво развитие (ЦУР), които адресират най-належащите предизвикателства пред човечеството, като премахване на бедността, действия по отношение на климата и социална справедливост. Тя подчертава принципа да не се изоставя никой, като се фокусира върху достигането първо до най-уязвимите групи от населението.

В областта на действията по отношение на климата, Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение (2015 г.) са ключови инструменти. ООН работи със 196 нации, за да поддържа повишаването на глобалната температура доста под 2°C. Протоколът от Киото, приет през 1997 г., е друг важен договор за изпълнение на РКООНИК. Други аспекти на работата на ООН в областта на развитието включват УНИЦЕФ, който доставя ваксини на 45% от децата по света и помага за спасяването на 3 милиона живота годишно. UN Water се справя с глобалната водна криза, засягаща над 4 милиарда души по света.

Спазване на международното право

Работата на ООН се оформя от Устава на ООН (основополагащия документ на организацията), многостранни договори и съдилища и трибунали на ООН. ООН е изиграла решаваща роля в оформянето на международното право и норми чрез своите договори, конвенции и декларации, като например Женевските конвенции. Международният съд (МС) е основният съдебен орган на ООН, отговорен за тълкуването на международното право и разрешаването на спорове между нациите.

Въпреки успехите си, ООН се сблъсква с предизвикателства в насърчаването на международното право, включително липсата на механизми за прилагане и избирателното прилагане на международното право от страна на нациите. Насърчаването на върховенството на закона на национално и международно ниво е централно за мисията на ООН. То е фундаментално за постигане на траен мир след конфликт, защита на човешките права и насърчаване на икономическия прогрес. Принципът, че всеки е отговорен пред публично обявени, еднакво прилагани и независимо съдени закони, движи голяма част от работата на ООН. Тази работа се координира от Координационната и ресурсна група за върховенство на закона.

Взаимосвързаността на мисиите на ООН е предпоставка за устойчив мир. Мирът и сигурността, човешките права, развитието и хуманитарната помощ не са изолирани области на дейност. Нарушенията на човешките права или липсата на развитие могат да подхранват конфликти. Мироопазващите операции създават пространство за развитие, а развитието от своя страна адресира основните причини за конфликти. Следователно, многостранният подход на ООН е от съществено значение за постигане на наистина устойчив мир, който надхвърля простото прекратяване на конфликти.

Оперативните подходи на ООН непрекъснато се адаптират към променящите се глобални предизвикателства. Например, мироопазването е еволюирало от просто наблюдение на прекратяване на огъня до изпълнение на сложни мироизграждащи задачи. Превантивната дипломация също се е разширила извън традиционните си роли. Организацията се е фокусирала върху нови предизвикателства като изменението на климата, равенството между половете и младежта. Тази адаптивност е от решаващо значение за продължаващата актуалност и ефективност на ООН в един бързо променящ се свят.

V. Ключови аспекти и детайли

Членство и бюджет

В момента ООН има 193 държави членки. Редовният бюджет за операциите на Секретариата на ООН за 2025 г. е одобрен на 3,72 милиарда щатски долара, което е с 130 милиона долара повече от бюджета за 2024 г.. Този редовен бюджет финансира програми на ООН в ключови области, включително политически въпроси, международно правосъдие, регионално сътрудничество за развитие, човешки права и хуманитарни въпроси, и публична информация. Съществува и отделен бюджет за мироопазващи операции, чийто фискален цикъл е от 1 юли до 30 юни.

Въпреки че Съединените щати са най-големият донор на ООН, сумата, която дават, съставлява само 0,2% от техния федерален бюджет. Други страни покриват 78% от редовните вноски на ООН. Годишният бюджет за мироопазване на ООН е приблизително 1% от годишните военни разходи на САЩ.

Специализирани агенции и програми (Семейството на ООН)

„Семейството на ООН“ включва множество специализирани агенции и програми, които работят в икономически, социални, научни и технически области. Те притежават собствени законодателни и изпълнителни органи, собствени секретариати и собствени бюджети, като често се финансират чрез доброволни вноски. Примери за тези агенции и програми включват:

УНИЦЕФ (Детски фонд на ООН): Фокусира се върху осигуряването на правилното отношение към децата по света и защитата на техните права. Доставя ваксини на 45% от децата по света, помагайки за спасяването на 3 милиона живота годишно.
СПП (Световна продоволствена програма): Предоставя храна и помощ на 123 милиона души в над 120 държави и територии.
ВКБООН (Върховен комисар на ООН за бежанците): Защитава бежанците по света и улеснява тяхното завръщане у дома или презаселване.
СЗО (Световна здравна организация):
МОТ (Международна организация на труда): Насърчава международните трудови права.
ФАО (Организация по прехрана и земеделие): Води международните усилия за борба с глада.
ЮНЕСКО (Организация на ООН за образование, наука и култура): Фокусира се върху обучението на учители, подобряване на образованието и защита на културни обекти.
МВФ (Международен валутен фонд): Насърчава икономическия растеж и заетостта.
Световна банка: Работи в над 100 държави.
ИТУ (Международен съюз по далекосъобщения): Специализирана агенция за информационни и комуникационни технологии.
ИМО (Международна морска организация): Създава регулаторна рамка за корабоплаването.
СОИС (Световна организация за интелектуална собственост):.
МФССМ (Международен фонд за селскостопанско развитие): Фокусира се върху намаляване на бедността в селските райони.
ЮНИДО (Организация на ООН за индустриално развитие):.
УНАИДС (Съвместна програма на ООН за ХИВ/СПИН): Води усилията за постигане на нулеви нови ХИВ инфекции, нулева дискриминация и нулеви смъртни случаи, свързани със СПИН.
ЮНИДИР (Институт на ООН за изследвания в областта на разоръжаването):.
ОЧА (Служба на ООН за координация на хуманитарните въпроси):.
ООН-Хабитат (Програма на ООН за човешките селища):.
МТЦ (Международен търговски център):.
ЮНОПС (Служба на ООН за проектни услуги):.
ООН Жени:.

Тези специализирани агенции разширяват обхвата на ООН далеч отвъд основните ѝ органи, позволявайки ѝ да се справя с конкретни глобални предизвикателства. Тези агенции оперират с известна автономия, но координират дейността си в рамките на системата на ООН. Тази структура осигурява ефективност и специализация, позволявайки целенасочени интервенции в различни области като здравеопазване, продоволствена сигурност, труд и финанси. Това дава възможност на ООН да се справя със сложни глобални проблеми по-ефективно, отколкото би могла една единствена, централизирана структура.

Официални езици

През 1946 г. ООН установява шест официални езика за своите срещи и документация: арабски, китайски, английски, френски, руски и испански.

Щабквартира

ООН е със седалище в Ню Йорк от 1950 г..

Нобелови награди за мир

През последните 70 години на ООН са присъдени 11 Нобелови награди за мир, връчени на различни агенции, специализирани програми и инициативи. Сред тях са УНИЦЕФ (1965 г.) и Международната организация на труда (МОТ) (1969 г.).

VI. Любопитни факти и често срещани заблуди

Любопитни факти

Годишният бюджет за мироопазване на ООН е приблизително 1% от годишните военни разходи на САЩ.
Около 67 държави ежегодно получават помощ за избори от ООН.
45% от децата по света получават ваксини, включително ваксината срещу полиомиелит, от агенции на ООН, помагайки за спасяването на 3 милиона живота годишно.
Терминът „Обединени нации“ е измислен от президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт на 1 януари 1942 г..
ООН има собствен новинарски сайт.
Официалната емблема на ООН не е променяна от 1946 г..
Всеобщата декларация за правата на човека е преведена на над 500 езика.

Често срещани заблуди (Митове срещу факти)

Мит: ООН не е от полза за САЩ. Факт: ООН прави Америка по-безопасна, силна и просперираща. Глобалните проблеми като насилствения екстремизъм, трафика на хора, изменението на климата и огнищата на болести засягат много страни и изискват глобални решения.
Мит: САЩ плащат твърде много. Факт: Въпреки че САЩ са най-големият донор на ООН, сумата, която дават, съставлява само 0,2% от техния федерален бюджет. Други страни покриват 78% от редовните вноски на ООН.
Мит: ООН не прави много. Факт: ООН храни, подслонява, ваксинира и образова милиони хора всеки ден. Усилията на ООН са довели до изкореняването на едрата шарка и координират отговори на болести като Ебола и Зика.
Мит: ООН е световно правителство. Факт: ООН е доброволна асоциация от 193 суверенни държави. Държавите членки не се отказват от своя суверенитет в ООН; Уставът на ООН е една от най-силните гаранции за суверенитета на държавите членки. ООН няма постоянна армия.
Мит: ООН е парализирана от ветото на Съвета за сигурност. Факт: От края на Студената война Съветът за сигурност е приел над 1300 резолюции и е наблюдавал разширяване на мироопазването. Ветото е използвано само 15 пъти от 2000 г. насам.
Мит: Богатите страни не се нуждаят от ООН. Факт: Най-належащите световни предизвикателства не могат да бъдат решени изолирано. ООН позволява на държавите да намират глобални решения, така че никоя страна – богата или бедна – да не носи сама тежестта или разходите за справяне с тях.

Развенчаването на тези често срещани заблуди е от съществено значение за общественото възприятие и подкрепа за ООН. Разпространението на неверни представи подкопава общественото доверие и политическата подкрепа за многостранната система. Справянето с тези митове с фактически доказателства е от решаващо значение за поддържане на легитимността и ефективността на многостранното сътрудничество. По-доброто разбиране на действителното въздействие на ООН може да насърчи по-голяма ангажираност и сътрудничество от страна на държавите членки и гражданите.

VII. Бъдеще и тенденции

Бъдещето на многостранната система, чийто център е ООН, зависи от нейната способност да се адаптира към променящия се глобален пейзаж, като същевременно поддържа основните принципи на приобщаване, равенство и сътрудничество. В един все по-взаимосвързан свят многостранното сътрудничество е жизненоважно за справяне с глобалните предизвикателства и постигане на Целите за устойчиво развитие (ЦУР).

Текущи предизвикателства пред многостранната система

Многостранната система днес е изправена пред няколко значителни предизвикателства:

Нарастващ национализъм и унилатерализъм: Нарастващите националистически идеологии и едностранни подходи в различни нации представляват предизвикателство пред многостранността. Тези тенденции могат да отслабят глобалното управление, възпрепятствайки колективните усилия за справяне с належащи проблеми като изменението на климата, търговията и сигурността.
Сложни глобални проблеми: Светът е изправен пред все по-взаимосвързани предизвикателства, включително въздействието на пандемията от COVID-19, изменението на климата, икономическата нестабилност и технологичните смущения, всички от които изискват координирани глобални отговори.
Ограничения на ресурсите: Много многостранни организации се сблъскват с недостиг на финансиране, което ограничава способността им да се справят ефективно с глобалните проблеми.
Нужда от реформи: Има призиви за реформиране на многостранните институции, за да отразяват по-добре настоящите глобални реалности и динамика на властта.

Инициативи за реформи и адаптация

В отговор на тези предизвикателства са предприети няколко инициативи за реформи:

„Нашият общ дневен ред“: През септември 2021 г. Генералният секретар Антониу Гутериш представи „Нашият общ дневен ред“ – визия за реформиране на многостранната система, за да стане по-взаимосвързана, приобщаваща и способна да се справя ефективно с днешните предизвикателства.
Среща на върха на бъдещето: Проведена през септември 2024 г., тази среща на върха доведе до важни резултати, установявайки нов консенсус за по-ефективно международно сътрудничество и управление. Световните лидери приеха „Пакт за бъдещето“, очертаващ ключови действия за засилване на международното сътрудничество и укрепване на многостранната система, като същевременно потвърждава Устава на ООН и ЦУР.
Реформи за повишаване на ефективността: Продължават усилията за подобряване на структурата на управление на ООН и увеличаване на нейната отзивчивост към възникващи предизвикателства. Това включва укрепване на правотворческите и нормотворческите правомощия на Общото събрание, подобряване на механизмите за човешки права и засилване на ангажираността с гражданското общество и други заинтересовани страни.

Бъдеща роля на ООН в глобалното управление

ООН ще продължи да играе жизненоважна роля в оформянето на международните отношения. Нейното влияние ще зависи от способността ѝ да се адаптира към променящите се глобални обстоятелства и да иновира и сътрудничи с други актьори. Многостранното сътрудничество е жизненоважно за справяне с глобалните предизвикателства и постигане на ЦУР.

Съществува присъщо напрежение между суверенитета на държавите и необходимостта от глобално сътрудничество. Нарастващият национализъм и унилатерализъм се противопоставят на колективните действия, необходими за справяне с взаимосвързани глобални проблеми като изменението на климата и пандемиите. Въпреки че Уставът на ООН защитава държавния суверенитет, естеството на съвременните предизвикателства налага надхвърляне на чисто националните интереси. Това е продължаващо предизвикателство за ООН – да балансира уважението към суверенитета с императива за координирани глобални отговори.

Продължаващата актуалност на ООН зависи от нейния капацитет за непрекъсната адаптация и реформи. Инициативи като „Пакт за бъдещето“ и „Нашият общ дневен ред“ са конкретни стъпки в тази посока. За да остане централна платформа за решаване на глобални проблеми, ООН трябва да развива своята структура на управление и оперативни подходи, за да се справя ефективно с нови и сложни заплахи.

VIII. Заключения

Обединените нации, основана в пепелта на Втората световна война, се е утвърдила като незаменима платформа за глобално управление и сътрудничество. Нейният основополагащ Устав очертава широк мандат, който надхвърля простото поддържане на мира, обхващайки човешките права, устойчивото развитие, хуманитарната помощ и международното право. Историята на ООН е доказателство за нейната адаптивност, тъй като тя непрекъснато се е развивала, за да отразява и реагира на променящите се геополитически реалности и възникващи глобални предизвикателства.

Структурата на ООН, състояща се от шест основни органа, отразява сложното взаимодействие между представителство и изпълнителна власт. Докато Общото събрание предлага универсален форум за диалог и определяне на норми, Съветът за сигурност притежава правомощията за налагане на мир и сигурност, макар и понякога възпрепятстван от правото на вето. Секретариатът, ръководен от Генералния секретар, служи като оперативен гръбнак и критичен дипломатически актьор, който често действа тихо, за да разрешава конфликти и да насърчава универсалните ценности.

Многостранните мисии на ООН, обхващащи предотвратяване на конфликти, мироопазване, мироизграждане, защита на човешките права и хуманитарна помощ, са дълбоко взаимосвързани. Признава се, че устойчивият мир може да бъде постигнат само чрез справяне с основните причини за конфликти, като бедност, неравенство и нарушения на правата. Разширената мрежа от специализирани агенции на ООН допълнително разширява нейния обхват, осигурявайки целенасочени експертни познания и интервенции в широк спектър от глобални проблеми.

Въпреки че ООН е изправена пред предизвикателства като нарастващия национализъм, ограниченията на ресурсите и необходимостта от реформи, нейната актуалност остава безспорна. Инициативи като „Нашият общ дневен ред“ и „Пакт за бъдещето“ демонстрират ангажимента за непрекъсната адаптация и укрепване на многостранната система. В един все по-взаимосвързан свят, където предизвикателствата надхвърлят националните граници, ролята на ООН за насърчаване на глобалното сътрудничество и постигане на траен мир и човешки прогрес остава от съществено значение.